Архив за

Докато се опитвам да предвидя колко добри дела може да свърши държавната администрация в спа хотел с 6500 USB пръчки и 500 антистрес топки в ръце, днес се роди новото клише – социален вектор. Наайс!

И докато Поморие събира най-доброто от двата свята – хотел & училище, София води в още една статистика – градът, където учениците пият най-много. Къде се случва това? В чужди домове – 48% и дискотеки – 44%. Ех тези палави чужди домове… Но! Аз предлагам да си стиснем ръцете и да измислим нова дума, да не е неточното дискотека?

***

Извън този ред на мисли – усетих как докато си в чужбина и четеш български новини, нещата ти се струват ужасяващи поради контраста; но приятното е, че в момента, в който си хм, тук, приемаш всичко с една приятна доза насмешка. Това, поне за мен, обясни голяма част от истерията, шока и неразбирането в коментарите на българите (полу) емигранти.

През последните дни този сайт беше налазен от нов вид спам – регистрационен.

Имаше 300 мъртви души, регистрирали се с пощи @yandex.ru, затова ги позатрих.

Ако някой от вас (не вие, зли роботи) случайно се е регистрирал с подобен email, вероятно си е заминал. Затова нека прощава и се регистрира пак с друг email адрес.

Нещата сякаш се нормализираха, може би свикнах.

Минах на Classic темата на интерфейса, която напомня Windows 2000 и дразни далеч по-малко, но пък MyExpose спря да работи.

Открих, че на моя компютър има 1 потребител, но като влизам има огромен бутон "switch user". Шизофрения.

Директорията "desktop", която ви трябва изключително често във Vista е преместена на UsersUsernameDesktop. По-логично е, но е съвсем различно от XP.

Покрай Google Docs забелязвам изчезването на бутоните за запазване (Save…) от повечето програми. Една грижа по-малко. Работя и затварям прозорци, без да мисля много. Същото е когато преди години iTunes елиминира бутона Stop. Има само Play/Pause, което е далеч по-логично.

Пиша това от моя компютър и още не мога да повярвам как безплатната програма за Backup сработи прекрасно!

Vista SideBar-а на работния плот (desktop), който наподобява Dashboard ичезва мистериозно като минимизирам всички прозорци. Тъкмо бях започнал да ползвам една от функциите – лепящи бележки и се обърках – нали са лепящи? Оказва се, че същата лента няма общо с приложенията, които ползва. Просто си седи като сянка. Защо?

Тъкмо щях да похваля Photo Editor-а и се оказа, че не може да оразмерява снимки до Х пиксела в пропорция, за да ги публикувам на този сайт… IrfanView, което ползвах преди не е мръднало много в последните 3 години и се измъчих, докато публикувам нещата вчера. Извинения на всички, които ми изпратиха снимки в последните няколко седмици, но просто не мога да ги обработя.

Приятел ми праща линк, че Microsoft са направили User Access Control "за да дразнят потребителите", според мениджър от фирмата. Махането му, както разбирам от коментарите от ден 1, е сложна задача дори за напреднал потребител. Дори да успеете, трябва да рестартирате. Програмката слага шарени Vista щитчета на всички икони на програми, които сте изтеглили.

Организирам цялата си работа през Google Docs. Правя един специален файл "2do", където зачерквам свършените задачи. И пиша нови.

Преместих лентата със задачи (TaskBar) горе. Така е много по-добре и е на нивото на очите.

А! Без да искам си изтрих коша с боклук! Сега къде се изсипва боклука? За момент се почувствах като София, която няма концесионер за боклука, нито място къде да го сложи.


Не знам какво има да се гледа от двуетажен рейс в София. Може би стотици билборди по-отблизо и при по-малко прах.

Но повече услуги за туристи са добър знак.


Най-красивият самолет правен някога посреща хората на почетен пост на летище Charles De Gaulle.



Прочутите общински колела, при които си пъхаш кредитната карта в постамента до тях, ползваш без пари за 30 минути или за по-дълго срещу стотинки.


Centre Pompidou прави изложба на Louis Bourgeois, която много преди Cloverfield според мен е измислила идеалното чудовище. За мен тя е женския H. R. Giger.


Единствената парижка кола, която не съм виждал (все още) в България. А, и един Ford Shelby GT. Тази е с регистрация от Монако.


Парижко паркиране. Отпаркира се с разбутване. Никой не се сърди.


Сравнено със стандарта там, зеленчуците са по-евтини от тук. Това е сергия във идеалния център.


Must try.


Отново сравнени със стандарта там, и имотите са по-евтини. Миналата седмица чух за 400 000 евро за 100 кв. м. апартамент на Шишман.


За музикални любители: край Бастилията има прекрасни магазини за инди музика и плочи. Ето изчерпателен списък с всички малки магазинчета за музика в Париж. For Google’s sake и на английски: A list of Paris indie vinyl music shops.


Буря над кв. Defance La Défense.


Най-доброто място за ядене – японска "тропс къща" Higuma, на пресечката на Rue Sainte Anne и Rue Viledo. До операта. Не търсете суши, само класически японски супи. Друго приятно място е африкански ресторант, например на Rue Godefroy Cavignac 10.


Изисква свикване, че във всяка бензиностанция шампанското се предлага почти колкото бензина.


Скоро и тук.


Скутер-такси. Струва 2 пъти по-скъпо от кола, но се стига светкавично и въпреки задръстванията.


Citroen C5 (кабрио); скоро и тук. Облицовката от страни на стъклото е от кожа. Citroen са почнали да правят колите си ала Audi, а новите Audi, особено А5 приличат на BMW, особено на 3 купе.


Това е незаконна снимка, защото във магазините на adidas е забранено да се снима, както разбрах на следващия опит за кадър, в който исках да ви покажа колко тъпо изглежда уиндстопър Porsche Design за 500 евро. Предполагам, ще може да спре вятъра в движещо се Porsche. Но цялото това разширение и смесване на марките ми идва в повече.


Олимпийският факел угасна и в Париж. Ура. Това остана след демонстрациите.


Като от кисела реклама на нов български мобилен оператор или телеком. Само че наистина.


Почна се.


Новият музей за примитивните изкуства Quai Branly едва ли ще ви трогне, освен ако не се интересувате живо от ритуални маски от Суматра. Но сградата е невероятна, отвътре и отвън.


Френската група на момента е Birdy Nam Nam. Нещо като Жюстис, само че четрима, по-млади, по-малко дизайнерски и по-весели. Свирят на живо на комплект синтезатори и машинки.

Ако става въпрос за клубове, най-добрият е Batofar.


Красота до оригиналната червена къща.


Колекционерски скутерчета, които копират известни модели на мотори от 80-те. Супер-скъпи, редки и изненадващо – бързи.

***

Ето и предишните приключения на автора в Париж, circa 2006.

Долното се отнася за вчера (събота). Не прекарах много време пред компютъра.

…

Когато компютъра заспи, му отнема 15 секунди да се събуди. Когато се събужда, мига като че екрана е развален, а после като светне, мигат графичните елементи докато се изрисуват един по един. А компютъра е мощен.

Сега забелязвам, че ползвам Windows Vista Business. Разбрах го от Login екрана. Не знам защо, но очаквах бизнес версията да е по-делова, без евъргрийн тапети като цъфнала ръж, лодка с празен плаж и северно сияние.

Успявам да си пусна IMAP достъпа до пощата през Thunderbird без грижа. Досега не съм ползвал този клиент. Комбинациите от клавиши ми липсват в уеб-базираните пощенски клиенти, затова ползвам локален.

Dang! Thunderbird има съвсем различни кратки клавиши от хм, логичните…

Наистина ми липсва Expose.

Ура – намирам заместител – MyExpose.

Оказва се, че трябва да инсталирам някакъв C++ пакет…

Отварям Microsoft.com, за да го изтегля…

И Windows-а самия ми предлага да тествам някаква бета версия на ъпдейт софтуера му. Е нали плащам за Vista, за да може вашите добре платени разработчици да си тестват и да си свършат работата? Firefox да тествам – разбирам – ама това… Айде нема нужда.

Инсталирам C++ пакета – и се оказва, че Microsoft не се доверяват… на собствените си програми, които тегля и инсталирам от Microsoft.com. И ме пита – доверяваш ли се на Microsoft?

Иконките във Vista са отврат. Има графични фосили от Windows 3.1 до модерни и мазни, но без никакви стандарти за системност и еднаквост. Тези за TaskBar-а са най-гадни и толкова неясни (2 компютърчета, планетка, най-често мига…), че трябва да минавам с мишката върху тях, за да разбера за какво са.

Интерфейсът на Vista е като корейска кола – например SsangYong – всичко свети и блести, само за да се забелязва. Необясними са зелените лазерни линии, които минават през статусите за проценти, сякаш да ги забързат. Полу-прозрачните заглавки в горната част на прозорците (които стават непрозрачни ?! като се разпънат на цял екран) започват да дразнят на 20-та секунда.

Учудвам се как "Start" бутона не е мръднал като идея от Windows 95 насам. Да концентрираш старта на цялата функционалност на даден уред в 1 бутон е добре за пералня, но не и за най-сложната операционна система правена някога. Сега с кръглия си дизайн наистина прилича на пералня.

Тъкмо ви бях обещал нещо и…

Без кахъри не може.

Миналия петък, тъкмо стиснах в ръце първата (от много) Lyonnaise багета и моя компютър реши да даде фира на френска земя, както уместно ме беше предупредил няколко дни преди това. Как се обяснява на френските власти по летищата защо носите неработещ компютър, след като ви накарат да го включите при проверка – не ми се разправя.

Но. Измъкнах се.

Докато планирам как още в понделник сутрин ще посетя най-добрия компютърен сервиз в България, днес минах през офиса и взех един оборотен лаптоп, с когото се кахъря в последните няколко часа.

Защо?

Защото има Windows Vista. До момента само бях я виждал, но не бях опитвал да работя с.

От 2 години работя с Macintosh, но не съм разглезен. Работил съм 3 години на XP и се разбирахме. Смятам, че PC-тата са добри машини. Стабилни, солидни. Има игри за тях. Затова подходих и с интерес към Vista; чисто нов лаптоп, а и софтуер.

Скоба – компютрите в офиса ни говорят на Ubuntu, но този още не беше минал специалната терапия.

Започнах работа с Vista и толкова проблеми изскочиха, че реших да ги записвам.

Ето журнала за ден 1.

***

Лаптопът e Dell Inspiron 1520, с прилични екстри, екран и т.н.

Всяка физическа активност на този компютър се изобразява с лампичка, без някой да е преценил, че може да се визуализира със софтуер, а и когато е необходимо. На колко % от потребителите им трябва да знаят кога им работи твърдия диск?

То се и чува, ама това е друг въпрос.

Отнема ми 10 минути да се вържа към безжичната мрежа вкъщи, след като интуитивния интерфейс на Vista ме прекарва през всякакви диагностични програми, уайърлес мениджъри и кънекшън инхенсъри, които не правят абсолютно нищо.

Ха добър вечер! User account control! Безумна програма, която драматично затъмнява екрана и ви пита сигурни ли сте в това, което правите. И въпреки че бях сигурен, вярата ми в мен се разхлаби силно и си помислих, че бъркам нещо. На 3 пъти помислих, че компютъра е забил.

Не само че пита, ами същото пита глупости – If you started this program, continue.

При това се опитвам да инсталирам прости програми като Firefox. Софтуерът понякога стартира някакви други файлове, което не носят името на програмата, която инсталирате в момента. Супер объркващо.

Сигурни ли сте, че искате Skype да ползва интернет?

Dell е навсякъде. Дразнещо. Настройката на употребата на батерията по условие е на режим "Dell Recommended". Каквото и да значи това. Брандирали са си опцийка. Хитро.

Някои графични елементи в eenk.com са различни? Странно.

Опитвам да инсталирам фонетична кирилица…

(В оригиналните записки всичко дотук беше изписано на латиница.)

Защо "ч" ми е на "я"?

И "ю" е на майната си?

И "в" е "ж"?

"Ш" и "щ" са не където трябва.

За сметка на това имам "ѝ"! Егаси.

Епичните учени от БАН са измислили някакъв безумен фонетичен стандарт, а защитниците на стандартите Microsoft не са се замислили дали някой го ползва и са го сложили по условие. Гениално.

Намирам работещо решение за оправяне на фонетичната клавиатура под Vista и смяната и с XP версията. Браво Павлов, о създателю на решението!

Опитвам се да запазя файла със записките, които четете… и ме пита за кодиране. Тези още ли не са минали на Unicode? Тва е ужас за начинаещият потребител, който не знае какво е ANSI.

Windows Explorer-a и диалозите за запазване на файлове имат естетиката и ползвамостта на тези от Windows 95. Поне това да бяха оправили.

Скрийнсейвъра по условие кара компютъра ми да прилича на развален компютър.

А, включиха се реклами на Vista.

Минавам да пиша на Google Docs. Там дори мога да слагам и линкове.

Системните звуци за грешка във Vista са благи като рекламно послание по RTL. Трудно разбирам, че нещо бъркам. Очаквам всеки момент някой да запее нещо за доктор Йоткер. Или доктор Ливайн.

Пуснах си iTunes и успях да си внеса OPML файла със всички подкасти, който бях изнесъл преди време в моя сайт. Супер удобно. Така поне музикалния фон наоколо е сякаш нищо не се е променило.

Шорткъта на Google Docs за слагане на линк е ctrl+k. Супер удобно и това.

Старая се да не обръщам внимание на всякаквите врътки и джаджи. Старая се да ги загася до една. Изненадващо, успявам.

Microsoft са загубени. Просто нямат шанс с този софтуер. Благодаря се на Google, че бизнес моделът им е да ме карат да имам все по-малко причини да напускам браузъра.

Излизам за малко.

Загубено време ~2 часа.

Извод от ден 1: свидетел съм на първия софтуер, чиято нова версия е по-лоша от предходната. Не проумявам как нещо може да бъде обърнато към по-зле след толкова години работа на толкова хиляди хора.

Mes amis,

Вашата подкрепа, прекрасното време (7-12 градуса, облачно), добрата организация и други тайни фактори ми помогнаха да финиширам с личен рекорд и под планираното време, както умело сте ме разконспирирали в коментарите. 2822-ри съм в моята (най-оспорвана) възрастова група от 10302 състезателя и 6335-ти от 28844-ма финиширали. 3400 изгорени калории, средна скорост 12,05 км/ч. Можете да видите клип на хиляди маса народ и един финиширащ Еленко, изпаднал в хипогликемия, но за кратко.

За да отговоря на питанията в коментарите… нямаше как да излъчвам къде съм, защото противно на популярните схващания, масата портативни GPS приемници не излъчват сигнал. Затова се казват и приемници. Повечето големи маратони предлагат услугата sms проследяване, при което когато преминете маркера за 5, 10, 15, 21, 30 и финиширате на 42,2 км, RFID чипа на крака ви изпраща сигнал до компютър, който изпраща sms на приятели, които сте абонирали през сайта. На берлинския и виенския маратон спонсори са мобилни оператори и човек може да абонира целия свят да го следи, но в Париж, тази услуга бе ограничена до няколко номера.

Дотук с личните неща, щото първото правило на Eenk.com е да не пише лични неща (бягането за мен е полу-), за хора край мен и най-важното – да не ви занимавам с кахъри и тегоби.

* Gaz de France беше основен спонсор на събитието; за мен е просто ирония, че се даваше много газ по трасето.

Mes amis,

Оставям другата България във вашите крепки ръце и изчезвам за седмица до китния Париж. Ще участвам в небезизвестния му маратон, а после – хахо-хихи, лукс и вип, ама от скъпите. Не като тук.

Това горе е ирония.

И така, ако ви се гледат едновременно впечатляващи и трудни състезания (за мен далеч по-вълнуващи от Formula 1 или световно по сноуборд), пуснете си Eurosport в неделя в 10 сутринта. Ще видите как група извънземни (родом от Етиопия и Кения) профучават 42,2 километра за има/няма 2 часа като се надцакват жестоко накрая. А подир, се тътрят едни 35 000 души, сред които и moi.

Както каза един познат – копеле, толко хора у нас – мач не моеш събереш да глеат.

Тъжно, но истина.

Обаче!

Както сподели друг приятел след маратона в Берлин миналата година – това е единственото състезание, в което може да бъде подобрен световния рекорд докато тихичко си участвате като аматьор. Така и стана там. В Берлин.

И така,

Тренировъчната програма от ада е изпълнена на 90%, маршрутът е приказен, плейлистът е избран (1, 2, 3, 4, 5), да видим само дали ще успея да си бия рекорда си с 13 минути и да финиширам за мечтаните 3 ч и 30 мин. След което, с другия участник от България (Go Галя, Go!) триумфално да развеем българското знаме под Arc de Triomphe.

Всъщност, добре е да ви запозная с моя опит за развяването на трикольора свиден наш по международни спортни събития. Направите ли го – всички почват да крещят: Italy! Italy!, a уж по-светнатите реагират с: Go Hungary!

Но, признанието, разбира се, не е най-важното, а участието.

Ако има други участници от България, ще се радвам ако драснат един courriel или да потърсят състезател номер 14402, зона Bleu, категория Senior Homme. Черни шорти и смешни очила.

Au revoir!