Архив за

От няколко дни eenk.com е супер VIP.

Не за друго, но има странен проблем, благодарение на който не може да се регистрирате.

Но!

Докато четете това десетки IT души работят по това да бъде отстранен.

Като се оправи, ще ви обадя.

Извинения.

SEOs & webmeisters, avast!

Има ли софтуер, начин или услуга да следя колко души четат даден сайт (например този) през RSS?

Преди време четох за някакви трикове с Analytics тагове на RSS файла, но нещо не сработиха.

Статистиката на Feedburner също не е опция.

Благодаря!

Каквото и да ви разправят за мода и стил, знайте че истинските мъже (и жени) се познават по това, че си подават данъчните декларации в последния момент.

За 2008-ма това е баш края на април. Като дори краят е относително понятие, аз се почудих дали месеца все пак не беше с 31 дни.

След като миналата година изпаднах в състояние да мрънкам, един колега ме светна, че за тази година данъчните са пуснали чуден автоматизиран PDF (с ръководство), в който само си попълвате цифричките, а той сам си смята колко дължите. И ви казва ако сте сбъркали някой булстат. И като щракнете щракалките вътре, сам си определя с колко страници да е декларацията и с колко приложения. Не сечете дървета. И сам си генерира бар код накрая, за да няма измами.

Колкото и не-секси да звучи, справих се за по-малко от 30 минути, при положение, че мразя данъчни декларации.

Браво, НАП!

Догодина ще се престраша да си попълня и платя едно-друго по електронен път.

Но при лихва от 10% на дължимата сума и инфлация от ~15%, хич не ме мотивирате да плащам данъци, да знаете. Един вид, печеля като не плащам.

Но, аз съм примерен гражданин, ще платя.

Клей Шърки, интернет човек, разказва как като се преместили англичаните от селото в града, и им се поуредили нещата, почнали да пият джин, щото имали много свободно време и се чудили какво да го правят.

Та, сега в наши дни разказва как намират хората време да участват в интернет проекти – като не гледат телевизия. Сравнява колко време се губи в гледане на реклами и го сравнява с времето за написване на Wikipedia до момента.

Интересна, 15-минутна лекцийка.

Опа,

От 12 до 16 май ще се проведе фестивал с име Дни на свободното слово организиран от студенти на Фактултета по журналистика на Софийски университет (СУ) Климент Охридски.

Моя милост бе учтиво поканен в програмата. Ще направя нещо средно между презентация и сесия с въпроси и отговори относно свободата и блоговете или защо те вървят като дупе and гащи. 45 слайда до момента; дръжте се.

So,

Ако се чудите какво да правите след работа или преди купона на 16 май (aka по-следващия петък), заповядайте в 19 часа @ 65-та аудитория на СУ.

65-та аудитория?

Като влезете в СУ откъм двора, давате ляво, стигате до 1 умерено крив коридор и вървите по него докато не видите големи стълби наспроти вас. Газ по стълбите до 3-я етаж; завъртате глава на дясно. Мястото е голямо, така че всички сте поканени.

Ново (10 минути по-късно): датата и етажът на залата са коригирани с верните. Дано RSS читателите не се объркат: 16-ти петък; 16-ти петък, 16-ти петък…

В последните години живях в заблудата, че със залеза на компютрите Правец и чушкопека, българският индустриален дизайн е отишъл по дяволите.

Но не!

В петък установих, че класическите тригнездови разклонители още присъстват в търговската мрежа. С приятен нов twist – зурлички завъртяни на 45 градуса, за да поемат все повечето адаптери и зарядни, които за жалост влизат в нашето ежедневие.

Черни, бакелитови, сглобени с винтове, с тлъст бял кабел, солиден щепсел; вечни. Стоят стабилно на широката си основа. Всичко влиза лесно. Голям надпис Made in Bulgaria отлят на гърба. Хвала на великотърновския производител.

Те са като дарт Вейдър в сравнение с китайските бели разклонители, които струват повече, имат светещо (!) копче за изключване, което имам късмета често да ритам и да гася компютри. А и медните пластини вътре са толкова криви, че всичко влиза със зверски натиск или маваши гери.

8,90 лв, за версията с 2 метра шнур.

Ново (6 часа по-късно): Поздрави на всички от мазетата! Забравих да спомена, че производителят е Технил, Велико Търново.


Пловдивските таксита показват колко иновативна може да бъде една компания, ако иска да съкрати разходите на клиентите си. Въвели са Skype като начин за връзка. Не че имат право да ползват логото така, но това е друга тема.

Извън темата – винаги съм се впечатлявал от интересния ефект когато снимате бърз обект с бавен фотоапарат (в случая телефон). Вижте джантите.

Пак гледах телевизия.

По празниците всички новинарски емисии в 30% от времето си се занимаваха с козунаците и агнетата по един и същи начин:

– Колко са скъпи, feat. тежки размисли на водещия защо са скъпи
– Интервюта с производители, които обясняват че всичко е скъпо
– Интервюта с хора, сочени за спекуланти (страхотна дума, бях я забравил)
– Интервюта с консуматори, които мрънкат, че са скъпи

Предполагам, че всяка година правят така. Този репортаж (с различна цена) може спокойно да бъде излъчен след 5 години със същия успех.

Всички телевизии изхождаха от позицията че всеки българин има право на евтино агнешко и козунак, сякаш това му е гарантирано от конституцията.

Следваща стъпка е някоя популистка партия да предложи протекционистка политика на правителството за замразяване на цените на агнешкото, яйцата и козунака напролет, свинското по Коледа и рибата по никулден. Или връзването на луканката и ракията с минималната работна заплата.

Безумие.

Извън това, повечето публицистични предавания приличат на лош интернет форум без линкове.

Повечето сутрешни блокове и новини са се превърнали в промоция за актуалните предавания за момента – сериали и айдъли.

Първо помислих, че е шега; щото асоциирам Санома с Блясък (който виждам само на сергии и във фризьорски салони) и българския Elle, който е супер зле сравнен с международните. Нищо дигитално.

Но най-голямата сделка в българския интернет е факт. 68% от Нетинфо вече са собственост на Санома през финландската компания-майка.

Какво може да значи това? Рано е да се каже. Може би, че ще дърпат повече към развлечение.

Тази нощ имах време да понаваксам с някои RSS емисии. И ето новините:

Жените ще носят рокли този сезон, а мъжете ще са по-смели с комбинациите.

Думата my влиза дотолкова уеб услугите, че наричат годините 2000-2010 – my десетилетието. Според мен, моят/моята/моето е глупаво название. Уеб услугите, дори на български, трябва да са по-възпитани и да говорят на вие: вашата сметка, вашият баланс, вашата лична страница, вашата електронна фактура. Както като се настанявате в хотел – това е вашата стая. В самата стая не пише моята стая.

Децата поемат вашето отношение към работата, така че внимавайте.

Модерният уеб дизайн е старата школа. Красиво и семпло. Спомнете си Modernista!.

И сега един пост-любовен блок:

В щатите можете да продадете онлайн вещите на бившето си гадже, при условие, че разкажете тяхната история. Интересно и ново.

И какво става, ако бившe гадже/съпруг/а публикува лични неща в блог. Свобода на словото? Или още една бележка да се внимава с личната информация в интернеда. Защото вашата версия за една случка никога не е чуждата версия.

***

Прекрасна рубрика на NYTimes.com – редакцията отговаря.

Днес можете да прочетете отговорите на въпросите на читатели към директора по дизайна на сайта от това как се прави дизайн на сайт на вестник, до как така този сайт изглежда еднакво на всички браузъри.

Винаги съм се чудел как може да правят толкова добър сайт.

Преди време шефката на copy бюрото пак отговаряше много вдъхновяващо на въпроси по правопис и стил.



Дами и господа,

Уважаеми емигранти,

Това е най-доброто българско сирене на пазара. И най-доброто разширение на българска марка за тази година. Продава се в неудобна консерва с риск от порязване, но пък има как да го съхранявате после. Освен това, производителите са открили нов формат в жанра – нано питата (2 за 1 кутия). Цветът е приятно жълт, вкусът е леко мазен, но се реже се ултра лесно. Цена около 6 лева за 500 грама.

София,
лето 2008