Най-после видях онова Bugatti Veyron в София.
Тъкмо бях почнал да мисля, че е градска легенда.
Задмина ме по жълтите павета в неделя, но не успях да го снимам.
Сравненo с него, Ferarri 599 стои като детска пазарска количка в супермаркет. A 599-ки тук вече се прескачат.
Най-странното е, че издава шум, който ви кара да се обърнете. Не е силен, нито дразнещ, но ви кара да се обърнете. Защото е шум, който не сте чували.
Определено още една номинация за Eenk.com – кола на годината 2007.
От днес eenk.com е без реклами.
И накратко – Adsense не си струва.
Поне засега.
Не и ако имате малък сайт.
Този сайт има средно 800-1000 посещения и 3000 показани страници (импресии) на ден; и към 100 000 импресии на месец.
Печалбата за близо месец показване на AdSense реклами в най-очевидното поле е… 27$. Т.е. трябва да минат 4 месеца, за да стане цифрата 100$ и още месец, за да получа първия си чек от Google.
С Ники Горчилов си говорихме, че една от причините за ниските печалби е това, че бизнесите които рекламират в AdSense на български за момента са малко. Т.е. рекламите не допълват добре съдържанието, съответно кликовете са малко. Например: последните няколко седмици рекламите, които се въртяха по-горе бяха на траурни агенции, което е неадекватно.
Ще почакам.
Днес едно от децата, които чисти стъклата на колите на светофара на бул. България и Фритьоф Нансен, беше босо, но с iPod nano на кръста и бели слушалки в уши.
Което е многозначително, но пък хубаво.
Жалко, че не успях да го снимам.
Не знам в какво настроение трябва да е човек, за да седне да си подреди списъка с телефони в телефона.
Може би време за равносметки?
Както и да е; вчера го сторих, след като не го бях правил от години. Какво се случи:
– от ~370 записите станаха ~220 с минимални загуби. Принципът на Парето важи и за телефони: 80% от разговорите се водят с 20% от номерата.
– качих така направения списък като PDF в интернет. Ако някой ден някъде си загубя телефона – да мога да си разпечатам важни номера.
– учудващо и за мен, знам фамилиите на 90% от хората. (И го пиша с пълното съзнание, че звучи скучно.)
– срещнах телефони на хора от училище, въпреки че тогава
нямахме телефони.
– срещнах 4-ма души, за които не успях да се сетя кои са и какви са.
– срещнах телефона на приятел, който почина; и някак не исках да го изтрия.
– софтуерът ми предлага да избирам да сложа името на човека или фирмата на първо място. Голямо чудене падна за някои хора, макар че да сложиш фирмата преди някой си е присъда.
– загубил съм възможност да преценям кой номер на кой оператор е – доста се усложниха.
Варна вече е на картата с времето в Euronews; не знам дали защото е лято. Онази карта, дето се рее над Европа с хубавата музика.
България е представена от София и Варна.
So,
ако имате имот там – не продавайте още.
Най-притеснителното в новата Загорка е цвета ѝ, който прилича една субстанция, която няма да назова, (но вероятно ще видите изкрещяна с главни букви в коментарите.) Бутилката на картинката е пълна донякъде, но цвета се слива с паркета.
Друг риск е прозрачната бутилка, която се опитва да докосне Corona, но последната бидейки над 4 лева, може би няма смисъл от опита.
Въпреки тези две неща, новата Загорка с "лек и негорчив вкус", както твърдят производителите, е точно това, което очаквате от лятото – нова, лека, не-много-газирана бира. Като я опитах ми заприлича на бирите в Швеция, които са с 3% алкохол, по-малък грамаж и струват 8 евро. Тук цената е 1 лев за 330 мл и малко повече за 500. Засега съм я виждал само в бутилки.
Загорка рискуват много. На този продукт ще му бъде трудно в държава, където мъжете предпочитат всичко да е твърдо и с тъмен цвят, а жените не пият толкова евтини питиета от една страна; и толкова скъпи бири от друга.
Това е един от онези продукти, които не може да остави хората на средно мнение: ще бъде обичан или мразен. Както продуктите на Apple, автомобилите Сааб, комикът Уил Ферел, текстовете на Валдес, вестник Уикенд и мн. др.
Още една номинация за eenk.com кола на годината 2007. На живо това Ауди не е толкова впечатляващо.
Последните 2 дни нямах интернет вкъщи. Все забравям кога идва първо число, а моя интернет се предплаща по интернет до първо число всеки месец. И като нямам интернет няма как да си платя интернета. Ха! В такива ситуации все се каня да счупя някоя от 8-те съседски мрежи, но доброто надделява.
Липсата на интернет ми позволи да свърша/изпитам много и различни неща, недосвършени и недоизпитвани до момента.
– Изчистих си десктопа от икони и подредих работата си по папки, горе-долу. Това се случва само ако нямам интернет.
– Продължавам упорито да чета Everything is Miscellaneous, която както повечето американски книги става интересна след половината, а първата част сякаш си я чел/а и всеки път обяснява какво е браузър и какво е интернет…
– Приготвям eenk.com, версия 5 (!!) с много благини и екстри, които да намалят триенето.
– Изтрих първия си коментар на eenk.com. Евър. То беше откровено търговско съобщение, което ме накара да се замисля що за фирма плаща на хора да цъкат по блогове и да пускат спам. Колко ли им плаща? Що за хора биха вършили такава работа?
– Останаха ли пусти по-празни места по българското море?
– Чудех се каква ли е българската версия на Законът на Годуин? Нека опитам така: с напредването на коя да е дискусия в немодериран български сайт, вероятността за лична нападка на автора, създал дискусията, става 1.
– Прочетох супер изследване на World Asociation of Newspapers относно това как младите се информират и най-вече четат вестници. Накратко: да си информиран (вече) е cool.
– Не ми стана ясно какво е намислил Йовко и кои блогове са му харесали, но мога да се съглася, че българската блогосфера набъбва, което е супер.
– В офиса планираме тениски, които да гласят: Елитарен блогър – грандоман. Да е ясно от раз кой какво е, няма да се лъжем я.
Не успях да си организирам нещата за партито довечерa. А щеше да е хубаво тези двамата герои да бъдат чути…
И така, подарявам 2 билета за партито на Слънчев бряг. Ако не сте тръгнали още и нямате билет, пишете ми на пощата да се свържем; да минете през центъра на София; и да ви ги дам.