Владо превежда софтуер с отворен код и го прави добре. Наскоро той публикува ефекта от една моя идея: „RSS Feed“ да се преведе като „емисия“. Бях му го споменал съвсем между другото и толкова отдавна, че бях забравил. Оказва се, че след дълги спорове моята идея се е наложила.

Една чуждица по-малко.

Или май не.

Нищо де.

Да заменим новите грозни чуждици със стари, утвърдени, почти български!

Дизайнът на Playstation Portable толкова изблизан, че човекът, който реди витрините в Германос не е схванал, че го слага наопаки.

Или пък грешката е другаде. Германос, вашата връзка с технологиите, не знаят кой е горния край на най-популярната конзола в момента.

Готин коментар (ако е платен, използвайте гугъл кеш) относно денят на М-Тел, който
отбелязах по-рано.

Много акроними, а?

Момент; сега ще обясня.

Миналата седмица обичайната ми колонка в Дневник разказа едно мое едногодишно работно-емоционално преживяване с факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) към Софийския Университет. Отбележете черковно-славянския интерфейс на сайта. Климент О. би се изкефил.

Та, по принцип не слагам препратки към работата ми в Дневник, защото вестникът има неразгадаема политика кои статии в него са платени и кои не. Бидейки автор, дори аз не мога да отгатна, дори за моите неща. Вече 7 месеца.

Дори материалите ми там да не са платени, ако сложа линк към тях, след месец отиват в платения архив и хората, четящи eenk.com със закъснение, отиват на една грозна страница, където пише „ДАЙ ПАРИ!“. С червени букви. И ме подозират, че ги юркам да плащат на Дневник, щото нали имам нещо общо.

Няма такова нещо.

Дано Дневник преосмислят бизнес модела си и осъзнаят, че с отворен архив рекламното им пространсво ще се увеличи със хиляди пъти. До тогава ще ги наказвам като не слагам линкове към тях.

Затова се зарадвах се като видях материала си „F**K ФЖМК“ препечатан в YVOX – сайт, където хората усърдно обсъждат реклами и често се отплесват в заяждания и клюки. Изненадващо за български форум, моят материал почти няма негативни отзиви. Повечето отговори споделят моят опит и са забавни. Това е радостно.

Радостно е и решението на YVOX да наруши сума ти закони за авторско право като препечата материала. Те, разбира се, са го направили, не защото са зли, а защото искат да покажат тази статия. Те няма да спечелят от нея. Просто я смятат за ценна. Ако я покажат с линк, след време линка ще е счупен и в неговия край ще има същия надпис „ДАЙ ПАРИ!“, което е тъпо.

С всички тези празници не ви ли се струва, че този септември е като август. И в двата имаше лошо време, и в двата почти никой не работи, и в двата всички говореха за политика. Не сте се скъсали от работа през септември, нали?

Знаех си.

Октомври вече е сериозен. Аз например вече се ослушвам за първата коледна истерия. Ще падне ли рекорда поставен от 9-ти октомври – най-ранната дата в която съм чул коледна реклама?

Предвид че 24 часа, Монитор, Дневник и Блясък предлагат награди за решени пъзели Sudoku, тази програма за решения ще ви е от полза, ако сте от типa хора, който вярват на томболи.

Update (26 IX): Читател допълни 2 изчерпателни сайта по темата. По неговите думи: добър сайт за лесни пъзелчета и програма, която прави адски сложни пъзели, които наистина си заслужват усилията.

Въпрос за 3000 лева.

Бях в един град на юг. Хотелът ми приличаше на мотел, но беше триетажен, с външен асансьор отпред. Външен асансьор за 3 етажа е като ескалатор с 3 стъпала. Използвах го веднъж. Почувствах се като Кристофър Рийв. Отзад имаше басейн тип „мида“. С бар във водата. И тенис корт. До басейна пасеше едно сякаш безстопанствено магаре и една баба си наглеждаше зелките на нивката. В ресторанта тонколоните бяха Behringer и надхвърляха 2000 вата. По тях звучаха Ерос Рамацоти и Тото Котуньо, понякога Тина Търнър. Въпреки това имаше интернет във всяка стая. И пиратски сървър, чието DivX съдържание се въртеше по един специален канал във всички телевизори на хотела. Аз гледах Мис Италия по Rai Uno и се чудех дали това не е предаването „открий коя не е клонинг“. На брошурата на хотела една от снимките е статуя на основателя на БКП.

Барманите в града правят поне 3 трика преди да ти дадат питието. Жените пият какаови шотове гарнирани със сметана на пяна. Понеже изглежда ужасно, ти питаш „Какво е това?“. Отговорът е „Наздраве!“. Хората не говорят меко. В града всички са облечени като че изпращат абитуриент. Срещат ти погледа по улицата. Вървят на групи и на 30% от моята скорост.

Що е то?

25 лева, представяте ли си? Аз намерих статия за виното, която отлично обяснява кое кога, с кое, как и на колко градуса.

В други недели бих се замислил, но вчера ми стана приятно, че никой не ми се обади цял ден. Само защото беше безплатно. Цената не бива да оправдава желанието ти да чуеш някой.

Половината хора, които срещнах говореха колко много са говорили. Другата половина – колко трудно им е било да се свържат с тези, с които е трябвало да говорят. Никога не бях виждал толкова хора с хендсфри устройства, още повече в неделя. Сякаш имаше хай-тек карнавал.

Откога Арена Люлин се казва Запад? Евфемизмите са майка на маркетинговия език.

Ето.

Цена – 50 лева, при над 100 иначе.

Продадено.

Розетата впечатляват дамите, а това е едно впечатляващо розе. Tuida е толкова хубаво, че няма да повярвате, че струва 3.92 във верига „Европа“. Най-странното е, че има аромат на череши. Супер е за преход от бяло вино и лято към червено вино, съответно зима.

Добра и лоша новина.

Почвам с лошата.

Сборникът Deathstyle ще се забави до края на седмицата. Може би до по-късно. Не знам. Не знам, защото много от разказите изискват редакторска работа, за да са по-секси. Много от авторите не са се подписали, не са сложили заглавия. Такива подробности.

Добрата новина е, че има много и интересни попълнения. Хора умират как ли не – пренасяйки дизайнерски дини по Цариградско Шосе, в разговор за маркетинга на бирени кутии, в преследване, влюбени и в езеро край Ихтиман…

Задръжте!