Преди 3 години, мисля, с 1 приятел си менкахме мейли всеки ден и в тях с 5 думи описвахме как се чувстваме. Писна ни от мейли, направихме сайт, в който писахме същото и го осъвременявахме „на ръка“. После почнахме да събираме чужди мнения. После имаше голям скандал между участниците в сайта, което ме обезсърчи и ме накара да го подаря на някой, който ще се грижи за него. (Някога подарявали ли са ви сайт?) После едно незнайно момче от Варна (не съм го виждал и до днес) реши да тренира PHP на него и го автоматизира. Така се роди Dailystats.

След няколко месеца постинги ми писна и едва наскоро, 2 години след последното ми съобщение там открих, че все още има хора, които го ползват и май им е интересно.
Днес момчето от Варна ми каза, че следващата версия на сайта, която планирахме преди година е готова, но проблем със сървъра пречи да бъде пусната на официалният адрес.

Така че, тествайте. Микро уеб логът Dailystats 2.0 може да е временно на dailystats.cult.bg, но пък е много як. Пише се на пунктира. Сайта вече не изисква регистрация и си има секси категории.

x5
Ma-ia-hii
Ma-ia-huu
Ma-ia-hoo
Ma-ia-haa

Alo, Salut, sunt eu, un haiduc,
Si te rog, iubirea mea, primeste fericirea.
Alo, alo, sunt eu Picasso,
Ti-am dat beep, si sunt voinic,
Dar sa stii nu-ti cer nimic.

Vrei sa pleci dar nu ma, nu ma iei,
Nu ma, nu ma iei, nu ma, nu ma, nu ma iei.
Chipul tau si dragostea din tei,
Mi-amintesc de ochii tai.

Te sun, sa-ti spun, ce simt acum,
Alo, iubirea mea, sunt eu, fericirea.
Alo, alo, sunt iarasi eu, Picasso,
Ti-am dat beep, si sunt voinic,
Dar sa stii nu-ti cer nimic.

Vrei sa pleci dar nu ma, nu ma iei,
Nu ma, nu ma iei, nu ma, nu ma, nu ma iei.
Chipul tau si dragostea din tei,
Mi-amintesc de ochii tai.

x4
Ma-ia-hii
Ma-ia-huu
Ma-ia-hoo
Ma-ia-haa

След Макарена, нищо чудно, че следващият летен денс хит в цяла Европа е на румънски.

Преди година имах възможност да слушам изпълнителите – O-zone и една друга група, молдовците Здоб Жи Здуб на живо в Club A в Букурещ. Беше доста приятно, публиката ги уважаваше. Там те са нещо като Уикеда.

В последния си брой, Капитал* публикува безцелна и на много места невярна статия за публичната онлайн екзекуция, извършена от арабското сдружение Джихад и обединение. Предполагам, че авторката няма представа как работят онлайн медиите.

Арабите са екзекутирали човек. Това, че публикуват стореното в мрежата не нарушава ничий закон по време на глобална война, каквато е тази в Ирак. Авторката нарича случката „Интернет екзекуция“. Според нея, военните кадри в интернет са „дигитална война“, а пускнето им по телевизията „телевизионна война“. И ги пише тези работи без кавички. Помислете колко подвеждащи са като термини.

…aмериканските стратези на войната в Ирак имат нов, технологичен противник, който ползва перфектно системата на манипулиране на световното обществено мнение.

Общественото мнение е манипулирано от веселбите, които показва CNN. Американските войници публикуват снимки от затвора Абу Гариб за да покажат реалността. Същото правят и терористите.

Хората вярват на интернет много по-малко, отколкото на традиционните медии.

Хората? На кой точно интернет? Баш на кои традиционни медии?
BBC Online Editorial Guidelines казват, че BBC не биха публикували онлайн нищо, което не биха излъчили в ефир. Затова вярвам на news.bbc.co.uk толкова, колкото и на радиото BBC World Service.

Остава да се види дали и интернет може да бъде някак си опитомен.

Няма какво да се види – „някак си“ няма да е опитомен. Дан Гилмор е прав като казва, че интернет вижда цензурата като щета и я заобикаля.

Плюс всичко това, водещият български седмичник използва слепени думи като уебсайт (скоро очаквам да видя чашавода). И допуска откровени правописни грешки като глагола embeded с единично „d“.

__
* Побързайте, статията ще е в платения архив на вестника след края на седмицата, т.е. 2-ри Юли 2004. Сори.

Написах горното изречение за 2 мин и 17 сек на SE T68i. Някои го правят за 44. Вие?

Фото-разказ.

Спешно търся желаещи да направим Лебовски фест в София. Боулинг зала има. Намерете хашиш и стар плимут. Аз ще разпечатам снимки на Джон Туртуро и Джеф Бриджис в реален размер и ще ушия костюми на кегли за желаещите.

Еленко

Речта на
Кори Доктороу пред Microsoft Research относно управлението на авторски права в цифрова среда е най-добрият текст, който съм чел напоследък по темата. Представям си какво шоу е било на живо…

ОК, денят на резервното копие се премества със задна дата на по-задна дата. т.е. вече, не е 21-ви, а 19-ти юни. Предлагам да се чества всеки месец на 19-то число, освен, разбира се, на 19-ти февруари, когато Левски е бил наказан от османските власти и трябва да сме в траур.

Селекцията с поезия в сайта на М-Тел е разтърсваща. Нещо като „Best of Love Poetry“, пиратско издание. Анонимни стихчета (от типа „ти си роза, ти си крем“) до противоречиво хайку на английски. Мопасан до Робърт Бърнс.

Как бихте реагирали ако получите сонет 144 на Шекспир, за който критиците казват, че откровено се говори за венерически болести:

Two Loves I have of comfort and despair,
Which like two spirits do suggest me still:
The better angel is a man right fair,
The worser spirit a woman colour’d ill.
To win me soon to hell, my female evil
Tempteth my better angel from my side,
And would corrupt my saint to be a devil,
Wooing his purity with her foul pride.

Или пък орязано стихче на Емили Дикинсън, в което тя кълне суетата?

I’m nobody! Who are you?
Are you nobody, too?
Then there’s a pair of us -don’t tell!
They’d banish us, you know.

След днешните събития
планирам тениска ‘Free Kondjo!‘

Не може човек, който обича пекинези, рози, бяло вино, Versace Sport и пиле по арабски да е лош. В свободното си време гледа видео, не DVD.

Обявявам 21-ви юни за международен ден на резервното копие, демек backup.

Резервните копия са като да се клонираш сам. Да се саморазмножаваш. Да изпратиш собствен генетичен материал в космоса и да си сигурен, че ако утре на земята стане катаклизъм, някаква твоя версия е оцеляла.

Преди време минавах през една софтуерна фирма и там, над стената имаше огромен транспарант, по-огромен от всичко друго по стените – Backup: never out of fashion, always up to date!

Копирали ли сте работата си скоро? А ако след 8 минути компютъра ви се срине? Какво бихте спасили за това време? Какво ще правите следобеда след срива; а периода след това? Колко назад ще се върнете утре? Бихте ли написали есе на тази тема?

От януари правя едно и също нещо всяка седмица. Отивам до British Council на ул. Кракра 7 и си вземам по една серия Бонд на DVD. Правя го, защото бях гледал само последните 3 и нещо ми подсказваше, че трябва да запълня общата си култура. Миналата седмица леко претръпнал изгледах последния (за мен) епизод и се почувствах прелял от с обща култура без реално приложение.

Днес случайно попаднах на теста Bond Beauties and Baddies на вестник Guardian и изкарах 7 от 10 точки. Очаквах по-малко, например 4 от 10.

Все пак, следващият Бонд – Everything or Nothing излиза. Ако искате да сте наясно с историята до момента (би трябвало), ще ви спестя малко време.
След дълго чудене, отрих, че най-забележителното в Бонд (за мен) са интериорите – по-специално тези правени от Кен Адам. Няма серия, която да е правил и да не ми е харесала. Самият той има интересна история. Роден немец, пленен като пилот във Втората Световна в Англия, прави постановки за военния театър, а после прави дизайн на няколко филма. Хубавото е, че работи и до днес.

При работата на Кен Адам ще забележите две неща. Прекрасните стаи, които правят действието да се развива, дизайна на специалните превозни средства и усета му към злодеите, по-специално към бърлогите им. Трите серии, които задължително трябва да гледате са Goldfinger (обърнете внимание на вилата на лошия), Thunderball (вижте подводната битка), You Live Only Twice (крепостта-вулкан). Останалите общо взето се повтарят.

Oт 90 случайни икони от сайтове под българския домейн, типично българските неща са: Пощенска банка, Райфайзен банк, Глобул, Български пощи, НБУ, сърп и чук, Левски, ЦСКА и гербът на София…

Случайно попаднах на статията на Гордън Муур ‘Cramming more components onto integrated circuits’ публикувана в списание Electronics от 1965-та година. Там той твърди, че производителността на компютрите ще се удвоява на всеки 18 месеца. Факт, по-известен като закона на Муур. И други неща от текста звучат актуално днес:

– Компютрите ще са по-мощни и ще бъдат организирани по съвсем различен начин. Например паметта ще бъде разпръсната в цялата машина, вместо да е събрана в една централна част.
– Повишената надеждност ще позволи на интегралните схеми да се използват в по-големи машини, които ще се произвеждат по-бързо и ще са на по-ниска цена.
– Нови процеси по автоматизация ще могат да прехввърлят логическата диаграма до технологично изпълнение без допълнителни маневри.
– Интегралните схеми ще доведат до чудеса като домашни компютри или поне терминали свързани с централен компютър, автоматична навигация за автомобили и лично комуникационно оборудване.
– В комуникациите, интегралните схеми ще могат да обслужват телефонни обаждания и да обработват данни.
– Ще можем ли да премахнем топлината, която се отделя от десетките хиляди компоненти в силиконовия чип?

Смятай, 1965-та.

Новото парче на Esem – handcharry е голямо. Пуснете си го вкъщи, докато приготвяте вечеря.