Архив за

Софиянци се броят по празниците, каза шофьор на 2121 на мой приятел преди година. Чак днес се сетих за тази истина.

Мое есе за разбирането на наркотиците и „феновете“ им в България. Написах го миналата неделя, когато цял ден ме боля глава поради малко, но пък лош алкохол. Оригиналното заглавие бе Наркотаци!.

Искате ли:

• Да намирате приятели в Интернет?

• Да комуникирате с тях чрез текстови и гласови съобщения?

• Да използвате Интернет като безплатен „телефон“ до всяка точка на света?

• Да променяте онлайн състоянието си и да ставате „невидими“?

• Да правите видео-разговор чрез Web камерата си?

• Да изпращате SMS, Е-mail, снимки, файлове, картички?

• Да блокирате досадниците, за да не ви изпращат съобщения?

• Да организирате лицата за контакт в групи?

ICQ, Chat, български IRC канали – цветен самоучител!!

Предполагам, че сте получили този email. Аз лично – два пъти. Ако го нямате, дайте сигнал, ще ви го пратя.

Не го публикувам целия, защото е безсмислено. Но си мисля, че човек е Българин когато обича да обижда себе си и нацията си. Дори по email. Когато пише (или още по-зле, препраща) ничии текст, обясняващ какво е да си българин на английски, а признаците на българщината в него могат да бъдат разбрани единствено от българи, знаещи английски. Затова формулата „Some Аmerican said:“ не е вярна; някой глупав българин го е казал, а други са го популяризирали като са го написали и препратили. И продължават да го препращат.

Dear Mr. Hewlett…

* * *

Обявявам конкурс за есе под формата на email по тази снимка с горното начало. Максимален обем – 3 абзаца. Ще публикувам най-добрите 3. Награди: 3 t-shirts.

Краен срок, 1-ви януари 2004. Изпращайте насам.

Това покълна в мивката ми преди седмица. Мисля, че е домат. Съмненията ми за устойчивостта на живота на земята намаляват. ©