Tози сайт не се нуждае от секция с често задавани въпроси, защото отговарям на email. Това е моята идея за интерактивност, без тя да се отплесва по форуми. Наскоро получих въпросите:
Защо манекените трябва да са интересни?
Къде са манекените в епизод 9?
Тези в епизод 10 не са в неравностойно положение, защо са там?
Ако сходен въпрос ми е зададен 3 пъти, длъжен съм да отговоря на всички, които не са ми го задали, защото те са поне 30 души. Отговарям с по-долното есе.
Първоначалната идея за манекен е да представлява структура, която да показва дрехи в задоволителна степен на адекватност. Риза няма как да стои добре, да се види и да се продаде сгъната. Идеята за манекени в София, обаче, се е изродила до 2 крайности.
Едната е тази, в която продавач-консултантите са забравили адекватността на дрехите и се концентрират върху структурата, върху която те стоят: стараят се хуманоидните кукли да приличат на хора, като ги кичат с шапки, перуки и очила или влагат емоции в техните жестове. Да влагаш емоция в кукла (питай Крафтверк*) е нещо кибернетично, роботско, и ако се върнем по-назад – голем-ско. Опитваш се да вдъхнеш живот на нещо. Доближава се до идеята за създаване на изкуствен интелект. Философски или религиозно погледнато, до идеята за създател (Бог) и творение (човек), в случая по образ и подобие. Продавач-консултантите правят това одушевяване несъзнателно, което прави действията им интересни за мен, защото са божествени в някакъв нано мащаб.
Другата крайност е когато продавач-консултантите са лоши, нехаят за манекените и ги оставят на показ ранени или, както аз казвам, в неравностойно положение. Това е тъмната, деструктивна страна на светлите идеи споменати по-горе.
Остава единствено въпросът, къде са манекените в епизод 9? Нямам идея, но може би страдат някъде.
___
* При Крафтверк идеята е по-сложна, защото групата създава идеята за кукли, които създават музика. Имаме създаване на квадрат.
Коментари
Тук не може да се коментира.