Моя милост посети Мадрид миналия уикенд и му е за първи път в Испания.
Дълго време мислех, че Charles de Gaulle е най-обърканото летище на света, но Barajas го конкурира. Ако имате (трансферен) полет от там и е замесен терминал 4 (или неговия сателит – T4S), предвидете едни 40 минути лутане.
Полицията в Мадрид кара смешни семейни коли и има супер лого.
Сградата им в центъра прилича на нощен клуб.
Огромна част от туристите в Мадрид са от Латинска Америка.
И все още си рисуват плакатите като при нас едно време.
Malasaña, където живеят хипстърите.
Повечето гаражи са изрисувани предупредително, че има гараж и най-често рисунката е на колата, която се намира вътре. Далеч по-добре е от нашите знаци – не паркирай, пукам гуми.
Няколко дни по-късно…
Мадрид има най-яките, почти двуместни, рейсове.
Грозните калкани в Мадрид са изрисувани така, че да не пречат.
А повечето табели са с тази стилистика.
Бут jamon с копитце струва ~€50. Проблемът е, че опциите за транспорт по летища са малко.
Гара Atocha, близо до която бе проведен терористичният акт от 11 март 2004. По последни данни Ал Кайда е вдъхновила, но не и замесена във координираните взривове, при които загинаха близо 200 души, сред които 4 българи.
Монументът на загиналите във взривовете е на два етажа и е много красив. Черното между пътя и самата скулптора са сажди.
Такситата в Мадрид са с този приятен дизайн.
Модерната част на музея Reina Sofia е от Жан Нувел. Скулптурата в откритото фоайе е на Рой Лихтенщайн.
Кафето.
Оберлихт? На живо чувството е по-комфортно.
Галерията Caixa Forum е почти висяща сграда от Herzog & de Meuron, която много напомня на музеят DeYoung, който снимах в Сан Франциско.
Изглед от кафето на върха.
Изглед към другите сгради от покрива на музея.
Градските будки са супер красиви и в двете си състояния (отворено и затворено). Изглеждат като архитектурен бонус към Caixa Forum.
Будка в действие.
Чистота Мадрид. Униформите им изглеждат приятно като отдел за справяне с токсични отпадъци.
Кино Ideal е единственото, където можете да гледате филми на английски. Всички останали са дублирани. В ляво – театър, подпомаган от сладолетите Häagen-Dazs. Няма нищо срамно.
Искам най-отговорно да заявя, че наливната бира Mahou (чете се ма-у) е най-добрата бира, която съм пил. Тези хора я доставят.
Изглед от ръждясалия прозорец на влак C-8 към модерната част на Мадрид.
Техният квартал Люлин, предполагам. Но е по-красив и изглежда като от лего.
Ако се чудите кой рисува по влаковете – тези хора са. Успях да хвана двама графити художници, малко след като властите ги подгониха.
С пътническите влакове Cercanías можете да стигнете лесно от центъра на Мадрид до близките градчета или забележителности като El Escoral (нещо като испанския Версай). Въпреки това, ако се качите на грешния влак, както моя милост, можете да се озовете в Los Angeles, но един друг Los Angeles.
No comment.
***
Бонус – фото комикс!
Страхотни снимки, станаха ми любими! Будките и техният Люлин са върха. Като цяло всичко е красиво!
„Монументът на загиналите във взривовете е на два етажа и е много красив.“
Не се срещат всеки ден прехласвания по красотата на… паметник.
С какво са правени балончетата в диалозите от комкса? :)
Сладки снимки – като страната, която отразяват:)
(Ще приемеш ли градивна критика за „скулптУра“, скулптОри са артистите, дето ги ваят).
като фен на барса държа най-отговорно да застана зад безспорната истина, че mahou е пикня, поне в сравнение с estrella damm!
„Бут jamon с копитце“ хахахахахаххахах!!
Официално е: Еленко прави най-яките фото-коментари! :D
Еленко, корекция: скулптОр, но скулптУра.
още един глас за estrella damm.
май трябва да наминеш и към барселона, ей го де е sonar. :)
Тоя площад, на който е сниман малкия автобус адски много ми прилича на площада, на който се развиваха доста сцени от „The limits of control“. Същият ли е?
м’чета,испанската бира не става.“звездата“ е още по.сладка от „мяу“.
Еленко,хамончетата варират от 30 до 300,в зависимост от кво прасе е и колко време е престоял.иначе си заслужава да си поръчаш една „табла“ с чаша хубаво вино.
Да не би хостала ти да е бил отсрани до статуята с пианото?:)
терминал 4 е този,който преди година или две му взривиха секция Д от паркинга.а сателитката се ползва от нашенските авиолинии.ако си с изиджет,кацаш на първи,който е много удобен,но стар.
п.с.:ако решиш да прескочиш пак,пусни един мейл.
и аз съм за естрелата и то една по-хард voll damm май беше с черен етикет. Много ми се допътува като гледах… За мен Испания като дестинация се дели на Барселона и останалото, трябва да се види и едното, и другото
Еленко, с какво снимаш?
Йордан, стар Lumix TZ-5.
ZEZDI4KA, имаш пълно право. Много се надявам и хората да са по-различни от онези, които срещнах в Гранада и в Севиля, иначе непоносимостта ми към испанците ще си остане перманентна.
Еленко, ако ти наричаш петицата на TZ „стара“, то тогава какво да кажа аз за единицата, с която – все още, преди да си купя VLux на Leica, хехе! – правя прекрасни снимки?
хич не са смешни семейните полицейски коли, така като те приберат на топло обстановката е някак по семейно-задушевна ;)
@Biliana,бе може и да съм на твоето мнение спрямо испанците,но има случаи когато те изненадват много.
Например:наехме стая в къща.Оставиха ми ключа.След два дни ми казаха като тръгвам да оставя парите в стаята ,а ключа на рецепцията.
Ти как го приемаш това?:)
И на мен момчето, от което си наех апартамент за седмица ми остави 300 евро – депозита – на кухненската маса докато ме нямаше, въпреки че си заминавах утре вечер. Иначе снимките са прекрасни и сега, след като ги виждам, разбирам защо разтапят сърцата на читателите на блога. И се радвам за светлото бъдеще, наистина и от сърце.
MAUMYH, това няма общо с факта, че поне в Гранада, Малага и Севиля тънат в собствената си кочина, и подхвърлянето на кафе, което си поръчал /без дори да те питат как го искаш, смесвайки еспресо с мляко в голяма стъклена чаша, и това е МАСОВО в Андалусия/, и което се разплисква пред тебе, приемат за…любезност и бързина… та, казвам, няма общо с факта, че вероятно са доверчиви и наивни. Това не ги прави цивилизовани и отворени към света, особено с едва 3-те им процента население, което говори английски език. За почитателите на Барселона и Мадрид: както София е друга България, така и тези два испански града – по всяка вероятност – са друга Испания.
хахахаха,бе и аз не ги понасям,ама да се нервя за едно кафе,което не съм казал как го искам…
езика,пфу,те тия не знаят собствения си език,ти искаш английски да учат:)))
Виж кво, маймун, каквото и да си говорим, за мен най-невероятното откриване на книга /“Blink“ на Malcolm Gladwell/ се състоя именно в Гранада, на на дъното на един кашон, в който рових с превързана ръка, минути преди това порязана на…страница от списание „Тенис“. Това ми стига да оценявам опита си като положителен.
Нервенето не бе само за едно кафе, ами и за това, че преди 9 пи ем не можеш един сухар да изядеш. Пица Хът беше истината за мене, иначе си отивах от глад.
интересни снимки, доста тъп комикс
Биляна,можеш,но не знаеш как:)(храната)
тва с книгата и списанието,и положителния опит не можах да го разбера и след втория прочит:)
испанците не ги харесвам,даже ги ненавиждам на моменти.
но да претенциозваш в чужда държава без да им познаваш навицие си е глупост:)
Знам, че не го разбираш – няма как да стане, опасявам се, никога. :-)) Не и след двеста прочита. Нищо лично, нали…
Очевидно, поради същата причина като теб – че не понасям испанците, не съм и търсила начин да разбера. Колкото до претенциозност, не съм претенциозна, само че нещо като не ми харесва, си го казвам. :-)