Регистрацията на камиончето е берлинска, но за сметка на това има и Швейк в профил.

Към ямата на Вавелския смок.

Самият смок. Ако пък пратиш SMS на специален номер, драконът издиша огън. Hectic.

И като част от покривни орнаменти.

Очевидно Дракула присъства по някакъв начин и в Краковския фолклор, но не разбрах точно как.

Интересен факт за статуите с коне, който научих наскоро. Ако конят е вдигнал и двата си крака, конникът е умрял по време на битка. Ако е вдигнал единия си крак, конникът е умрял от раните си. Ако е стъпил и с четирите крака на замета, имаме happy end.

Галерия Буковски всъщност е раят на плюшените мечета създаден от Барбара Буковски от Швеция.

Изглед от едно кафене на централния площад. Накъдето и другаде да се обърнеш е площадът.

Когато тръгвах от София, 3 различни метеорологични сайта ме увериха, че температурите в Краков ще са около нулата с възможност за снеговалеж. Вместо това бяха около 15 със слънце и разкъсана облачност.

Внимание, пешеходна пътека и деца с близалки.

Казаха ми, че каквото и да снимам в Краковското гето ще е кадър от Списъка на Шиндлер. Но не очаквах да нацеля точно къщата на Амон.

Единственото нещо, което ме е яд, че не успях да видя и чуя – Шопен на орган в катедрала. Още една причина да се върна.

Всички снимки са (cc) Цъки, който разказва:

Старият Краков е разположен на 15 минути път пеша в диаметър и е достоен за поне 1 седмица разглеждане. Същото важи и за стария еврейски квартал, който отдавна вече не е еврейски, но е пълен с малки кафенета, ресторанчета и всякакви местенца, в които може да откараш цял ден. Крепостта си има дворец, катедрала, страхотна гледка към града и Дракон с пещера. Цените в заведенията са като българските, което за жалост не важи за обслужването и атмосферата. В магазините свободно можеш да си купиш 95 градусовата водка Spirytus, която, както ми обясниха, се пиела като я разредиш 1:1 с водка.

Ако сте пропуснали, вижте приключенията на Цъки в Прага, Йерусалим и Барселона.