Регистрацията на камиончето е берлинска, но за сметка на това има и Швейк в профил.

Към ямата на Вавелския смок.

Самият смок. Ако пък пратиш SMS на специален номер, драконът издиша огън. Hectic.

И като част от покривни орнаменти.

Очевидно Дракула присъства по някакъв начин и в Краковския фолклор, но не разбрах точно как.

Интересен факт за статуите с коне, който научих наскоро. Ако конят е вдигнал и двата си крака, конникът е умрял по време на битка. Ако е вдигнал единия си крак, конникът е умрял от раните си. Ако е стъпил и с четирите крака на замета, имаме happy end.

Галерия Буковски всъщност е раят на плюшените мечета създаден от Барбара Буковски от Швеция.

Изглед от едно кафене на централния площад. Накъдето и другаде да се обърнеш е площадът.

Когато тръгвах от София, 3 различни метеорологични сайта ме увериха, че температурите в Краков ще са около нулата с възможност за снеговалеж. Вместо това бяха около 15 със слънце и разкъсана облачност.

Внимание, пешеходна пътека и деца с близалки.

Казаха ми, че каквото и да снимам в Краковското гето ще е кадър от Списъка на Шиндлер. Но не очаквах да нацеля точно къщата на Амон.

Единственото нещо, което ме е яд, че не успях да видя и чуя – Шопен на орган в катедрала. Още една причина да се върна.

Всички снимки са (cc) Цъки, който разказва:

Старият Краков е разположен на 15 минути път пеша в диаметър и е достоен за поне 1 седмица разглеждане. Същото важи и за стария еврейски квартал, който отдавна вече не е еврейски, но е пълен с малки кафенета, ресторанчета и всякакви местенца, в които може да откараш цял ден. Крепостта си има дворец, катедрала, страхотна гледка към града и Дракон с пещера. Цените в заведенията са като българските, което за жалост не важи за обслужването и атмосферата. В магазините свободно можеш да си купиш 95 градусовата водка Spirytus, която, както ми обясниха, се пиела като я разредиш 1:1 с водка.

Ако сте пропуснали, вижте приключенията на Цъки в Прага, Йерусалим и Барселона.

Коментари

  1. 20 март 2009 @ 15:03

    А Цъки ‘що си няма блог, а?

  2. hajipetkonikolov #
    21 март 2009 @ 11:12

    Това Цъки ли е с гълъба :) ?

  3. 21 март 2009 @ 14:06

    Еленко, честичко надничам насам, но също така ползвам и Блогосферата, и като публикуваш подобна дълга тема с не-знам-си-колко снимки в нея, ми се налага да скролирам твърде дълго, само за да стигна до края на публикацията ти. Особено ако вече съм я чела.
    Искам да те помоля като имаш публикация с много снимки да я съкращаваш или да правиш само част от снимките видими, защото така просто натоварваш евентуалните читатели.

    Просто защото като се наредят три такива поредни поста и четенето се превръща в мъчение.

  4. 21 март 2009 @ 15:26

    Еленко, снимките са супер, радват, не ме натоварват и колкото повече, толкова повече, недей да съкращаваш нищо, моля те!

  5. 21 март 2009 @ 16:51

    Eneya, проблемът е в софтуера на блогосферата, затова ти предлагам да пишеш на тях.

    Никой блогър няма да си промени дизайна на блога само щото някой е решил да го агрегира.

  6. 21 март 2009 @ 20:02

    Чакай малко, преди време беше много подобна темата за чаршафите, които някои хора публикуваха и френетичното скролиране, за да стигнеш до края им.

    Все пак, ти си част от Блогосферата, включил си се по свое желание, нали? Значи предполагам в случая трябва да се съобразиш с техния софтуер.
    Освен това, много ясно си спомням бурните дискусии дали трябва или не трябва да се пускат само част от дългите постове с линк към продължението към публикацията, за да не се натоварват читателите на агрегатори като Блогосфера.

    Спомням си, че крайният извод беше, че е по-правилно да се съкращават постовете. Особено при положение, че можеш сам да бръкнеш в кода и да си решиш проблема, а не си възрзан за някоя платформа, която не можеш да едитнеш.

    Е, ако не желаеш и не те интересува, че натоварваш евентуалните читатели на Блогосферата, това вече е друго.

    П.П. Аз също харесвам снимките Сталкър, просто този вид на публикация ми е неудобен. И предполагам не само на мен. ;)

  7. 21 март 2009 @ 20:50

    Енея,

    eenk.com ≠ dnevnik.bg

    Лицензът на този блог разрешава хората да правят каквото искат с публикациите в него, стига да ме сочат за автор. Въпреки това, никой няма право да ми казва как да го форматирам.

    Ако блогосферата на Дневник ме агрегира – екстра. Това не значи, че аз трябва да правя челни стойки, за да може софтуера на Дневник да показва нещата така, че на теб да ти е удобно?

    Това е проблем на визуализацията в blogosfera.dnevnik.bg.

    Ако цитираш някакви бурни дискусии, ползвай линкове.

  8. 21 март 2009 @ 21:54

    Невероятни снимки! Поздравления към автора.

    След такива фотосесии и много лични впечатления от различни кътчета на Европа все повече се убеждавам, че София е единственият нагло грозен град на света.

  9. 21 март 2009 @ 23:25

    Ок, блогът си е твой.

  10. 22 март 2009 @ 8:17

    Снимките наситина са страхотни. Съгласен съм с Еленко, че не трябва да си променяш дизайна, защото някой е решил да те агрегира. Той ти е харесал блога такъв какъвто, така че не си длъжен да променяш нещо в него.

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS