Всички снимки и текстове са (cc) Цъки.

Pez един от модерните символи на града.

Признавам, че не знам тези знаци какво значат.

Снимката е правена на пристанището в Барселона, а хлябът за който се бият рибките им е хвърлен от японски турист. През живота си не бях виждал по-чисто пристанище. „През живота си” ще бъде използвано още няколко пъти до края.

Снимка от La Boqueria. Имам подобна и с много плодове, но изборът беше лесен.

Всеки, който плати €10, за вход в Sagrada Familia получава гледка, звук и мирис на строеж и невероятната възможност да се нареди на опашка на края, на която да плати още €2,5 за качване с асансьор до върха на църквата.

Почивка с изглед към града. Всеки може да си направи такава стига да се качи до Park Guell.

Неделя. Площад „Гарбиалди” в готическия квартал в Барселона. Двете дами в центъра току що са извадили три албума с капачки от Шампанско (или пенливо вино, за да сме политкоректни) и са започнали да ги менкат с господата до тях. През живота си не съм предполагал, че хората колекционират и такива неща. Самият площад пък се беше превърнал в битпазар пълен с антики и колекционери на какво ли не.

Всяка неделя пред катедралата в готическия квартал някъде по обяд се събират хора на всякаква възраст, свалят си обувките, обуват бели чепички и започват да танцуват традиционния каталунски танц “La Sardana”. На стълбите пред катедралата е оркестърът, който им свири, а докато си тръгна кръгчетата бяха станали 4. Туристите се познават лесно по това, че танцуват в обувки.

Табелки за тоалетна.

Виждал съм улични музиканти да свирят на всякакви инструменти, но през живота си не бях виждал някой да изкара пиано на улицата.

Гледка от парка Tibidabo.

На театър като на театър.

Нито,Ето’о, нито Тиери Анри, който е на заден план, не вкараха гол, а Барселона – Хетафе в крайна сметка завърши 1:1. Още малко факти за Ноу Камп, които не знаех: на живо е далеч по-малък, отколкото изглежда по телевизията; въпреки 90 000 човека обстановката е като в театър – пляскане и дюдюкания. Чак малко яд ме хвана и ми идеше да освиркам публиката; въпреки гореспоменатата посещаемост веднага след мача в заведенията в района имаше места да се седне, улиците не бяха задръстени, а метрото беше по-скоро празно, отколкото пълно.

Авторът.

Под в метрото с място, предназначено за улични музиканти.

Табелка за всички, които ги интересува кога работи магическият фонтан.

***

Заключение: Ще се върна!

П.С. На всички, които планират ходене в Барселона авторът препоръчва helloBCN хостел.

***

Ако сте пропуснали, задължително преговорете и другите цветни приключения на Цъки в Йерусалим и Прага.