Mes amis,

Оставям другата България във вашите крепки ръце и изчезвам за седмица до китния Париж. Ще участвам в небезизвестния му маратон, а после – хахо-хихи, лукс и вип, ама от скъпите. Не като тук.

Това горе е ирония.

И така, ако ви се гледат едновременно впечатляващи и трудни състезания (за мен далеч по-вълнуващи от Formula 1 или световно по сноуборд), пуснете си Eurosport в неделя в 10 сутринта. Ще видите как група извънземни (родом от Етиопия и Кения) профучават 42,2 километра за има/няма 2 часа като се надцакват жестоко накрая. А подир, се тътрят едни 35 000 души, сред които и moi.

Както каза един познат – копеле, толко хора у нас – мач не моеш събереш да глеат.

Тъжно, но истина.

Обаче!

Както сподели друг приятел след маратона в Берлин миналата година – това е единственото състезание, в което може да бъде подобрен световния рекорд докато тихичко си участвате като аматьор. Така и стана там. В Берлин.

И така,

Тренировъчната програма от ада е изпълнена на 90%, маршрутът е приказен, плейлистът е избран (1, 2, 3, 4, 5), да видим само дали ще успея да си бия рекорда си с 13 минути и да финиширам за мечтаните 3 ч и 30 мин. След което, с другия участник от България (Go Галя, Go!) триумфално да развеем българското знаме под Arc de Triomphe.

Всъщност, добре е да ви запозная с моя опит за развяването на трикольора свиден наш по международни спортни събития. Направите ли го – всички почват да крещят: Italy! Italy!, a уж по-светнатите реагират с: Go Hungary!

Но, признанието, разбира се, не е най-важното, а участието.

Ако има други участници от България, ще се радвам ако драснат един courriel или да потърсят състезател номер 14402, зона Bleu, категория Senior Homme. Черни шорти и смешни очила.

Au revoir!