Публикации тагнати с Продукт

Още едно доказателство, че езотериката и българският маркетинг вървят ръка за ръка към залеза – готварска книга с Ванга.

И обърнете внимание на корицата на странното списание Biograph. Лайфстайл списание, което разследва връзките на Патриарх Максим с дявола.

Kriek бирите не са за всеки ден, но са интересни. Вишнев вкус, червеникава пяна, леко кисели, но приятни за преди и след хранене. Има игра с бактериите, региони, премиум а-у. Препоръчвам. 12 лева за 6 броя (250 мл) от Carrefour.

П.с. Всъщност те това се опитва да бъде Zagorka Rezerva, но съдейки по моя вкус (предобрили са с боровинковия прах) и отзивите (раздватричетирипет) едва ли ще повторят експеримента догодина. Освен ако не хванат най-известната българска резерва за рекламно лице.

Един от тези моменти, в които ако бях писател, щях да напиша разказ. Но разказите са за една друга епоха.

Както и да е.

Минавах през Централна поща, за да изпратя Правец 8Д, който продадох по ebay на (предполагам) колекционер от Пало Алто, Калифорния. Той го купи на buy-it-now цена, няколко часа след като пуснах търга. И ме хвана яд, че съм се прецакал с цената. (Която беше около 50 пъти по-скъпа от закупната.)

Предполагам, че това е първия български компютър, продаден в САЩ. Това, че е от 1988 е без значение.

Но! Това по-горе в дясно е моя милост с моята сметка към Топлофикация, а лелята на гишето смяташе с елката на снимката, която дори нямаше дисплей, а лента.

Помолих я да я снима и тя бе така добра.

Тази Елка е по-стара и от моя Правец.

Скоро очите ни ще трябва да свикват с още 1 вид светлина – тази на LED лампите. Явно вече са достатъчно евтини/икономични, за да се ползват вместо луминесцентни. Обърнете внимание на този магазин/офис/? на бул. Цар Освободител.

Каквото и да ви разказват рекламите, най-доброто съчетание на българска традиция и модерни технологии е RFID етикет залепен под етикета на филе Елена.

Показва и сблъсъка на физиката с метафизиката. Или лукс и престъпност. Защото явно филе Eлена се краде повече от (био) кашкавал, а са на същата цена.

Това не би било възможно преди 5 3 години. Защото явно цената на внедряването на RFID етикети покрива загубата от откраднати филета в Picadilly; т.е. вече е изгодно да имаш радио етикет на разфасовка под 5 лева.

Брус Стърлинг и теорията му за spime обектите започва да се сбъдва.

Обичам бисквити. А това са най-добрите бисквити в България на цена под 4 лева. И двата вида струват 2 лева и са 200/150 грама съответно. Купувам ги от година. Не мога да повярвам, че родните Nestle, Kraft, Кристал и Победа не могат да ги достигнат нито като цена, нито като качество. От Carrefour.

Сайтовете за колективно пазаруване (СКП) са най-голямата българска загадка за мен в последната година.

Странната селекция „3D кино, суши, разкрасяване“ (горе) или цици + устни (скрийншота с архивна цел) показва какво може би искат хората, но не могат да си позволят. Или – не са го опитвали досега и тази оферта да ги накара.

Очевидно българите са склонни да инвестират време вместо пари, за да дебнат по сайтове, за да получат нещо.

Но като се замисля – не познавам човек, който да е ползвал такъв сайт щастливо. Бегло познавам 2-ма, които са ползвали, но са недоволни.

Ако аз не познавам хора, които ги ползват, кой го прави и как съществуват?

Още въпроси:

  • В страна, където няма един нормален онлайн магазин с адекватно обслужване и фронт-енд вързан със складовата наличност, как е възможно да има над 100 СКП?
  • Ако СКП са като онлайн магазини за услуги (вместо продукти), нима тук консумираме само услуги?
  • Имам двама приятели със сериозни бизнеси (хотел, сервиз), които са продавали през големи подобни сайтове, но твърдят, че не биха повторили, защото условията на СКП са неизгодни, а хората не се връщат.
  • Ако няма 1 читав онлайн магазин, и за това има някакви причини (малък пазар, ниска култура на обслужване), защо създателите на тези сайтове мислят, че могат да направят успешен мета-магазин за услуги? Ако има проблем, на кой звъниш?
  • Защо няма сделки за окрупняване на този пазар? Например: играч №1 купи играч №4.
  • Ако онлайн рекламата им може да мине без пари с някакви схеми, как тези сайтове си позволяват бюджет за външна реклама?

Вие имате ли отговори на горните въпроси?

Защото в крайна сметка си мисля, че тези сайтове са балон като талоните във вестниците и вложените DVD-та, circa 2005 и до година ще забравим за тях. Или ще се окрупнят и ще останат 3.

Преамбюл

От 2006 ползвам Мак и избягвам споровете “за” и “против”, защото всеки е прав за себе си. Предимствата на OSX се разбират трудно от PC хората, защото са в унисона (превод за синергия?), който имат различните програми и устройства, правени с идея за обща платформа. Накратко – трябва да поработиш седмица-две, за да ти хареса. Повечето PC потребители се отказват още при вида на iTunes за Windows, защото факт, iTunes извън OSX среда е тъпа програма. А иначе е най-добрата.

Винаги съм твърдял, че като работя с Мак работя около 30% по-бързо, т.е. за едно и също време, сравнено с PC, мога да свърша около 30% повече работа.

Та!

От 2 седмици имам 13-инчов MacBook Air, модел mc966zh. „Идвам“ от 13-инчов алуминиев MacBook от 2008. Това ревю не засяга софтуера, но планирам да направя ревю на OSX Lion както направих за Tiger (за начинаещи) и Snow Leopard (за понапреднали).

Защо Air?

Ако човек прекарва 10-12 часа на ден с компютър, хубаво е да той да му допада.

Двоумях се между този и 15-инчов MacBook Pro, но си представих още 3-4 години с нещо тежко край мен и реших, че му е минало времето. 2011 година сме. С облака, който се задава зад ъгъла, компютърът все повече трябва да се приема като терминал, не като сървър.

Също така, аз съм от онзи тип хора, които ползва един компютър вкъщи и в офиса с всичките тъпотии, които произлизат от това. Понеже диска е сравнително малък (256 GB), стоварих си музиката на нещо, което наричам “облак в килера”, а именно – 1-терабайтов диск, вързан за рутера. Като съм си вкъщи, забавянето до тази част от дисковото ми пространство е нищожно. Като съм навън, личният ми облак е достъпен с код дори през телефона.

Скорост

Най-впечатляващото нещо, честно.

MacBook Air не само че е светкавично бърз, но е бърз по нов начин. Липсата на диск и каквато и да било вибрация или звук, ме кара да си мисля, че работя на таблет. Толкова е бърз, че се чувствам странно в моментите когато съм свикнал да чакам – зареждането на програми, разархивирането, или диалогови прозорци, които бъркат и вадят много файлове за преглед.

Като цяло стартирането на програми прилича на превключване към вече заредени програми с alt+tab.

OpenOffice се отваря за 2 секунди. За 2 секунди. OpenOffice. На предния ми компютър това отнемаше половин минута.

Още скорост на практика: от напълно загасено състояние, компютъра стартира за 12 секунди. 1,3 гигабайта FLAC lossless файлове (4 музикални албума) се прекодират до MPEG-4 lossless за 2 минути. 1.8 гигабайтов 2-минутен видео файл с резолюция 1080p се прекодира до 720p за 4 минути.

В 95% от времето компютътът е безобразно тих и студен.

Скоростта си я обяснявам донякъде с вградения SSD диск. Нямам идея как се справят другите SSD дискове, защото досега бях на хибриден, който вече ми се струва около 5 пъти по-бавен, а пък нормалния ми диск за лаптоп се сещам, че беше ~30% по-бавен от хибридния.

Размери

Лаптопът е малко по-дебел от таблет и то само от едната страна. Теглото от кило и нещо и “капковидната” форма ме кара да забравям, че нося компютър в чантата.

Екран

Екранът е 13.3 инча както на малките MacBook, но резолюцията е като на MacBook Pro – 1440×900 пиксела със приятния формат от отношение на страните 16:10. Въпреки гъстотата на пикселите, буквите не са малки. Само най-вехтите сайтове изглеждат ситни – dir.bg е чуден пример за дизайн от 90-те, който става да си пробвате зоркия поглед.

Супер ярък е. Apple са махнали стъклото, а с него и отблясъците, които носят MacBook/Pro. С успокоение открих, че няма да гледам отражението на мутрата си по цял ден когато е слънчево. Сега няма отблясъци и изгледа е като на матовите екрани.

Батерия

Не съм успял да я докарам до обещаните 7 часа, но с макс яркост и постоянно сърфиране, изкарвам 5. Най-странното е, че Apple са успели да свалят още размера на адаптера за ток. В момента е квадрат с дължината на цигарена кутия.

Недостатъци

За мак фен липси не срещам, а удоволствието от скоростната работа с компютъра е голямо. Тъпият момент е купуването на видео преходник за Thunderbolt порт, но не е болка за умиране.

От Apple дистрибуторите в България ви препоръчвам Creative Center и магазина им в книжарницата в подлеза на СУ, защото бяха най-адекватни* при покупката и изпращането на фактура и тези формалности. И ми подариха най-доброто калъфче за този компютър.

Накратко – митът, че Air не може да ви е единствения компютър, не е верен.

П.с. Много приятели постоянно ме питат какво ХХХ да си купя, затова направих страница Списъкът на Еленко, където препоръчвам джаджи, които ползвам, съм ползвал и смятам, че дават страхотна стойност за вашите пари. Ще я осъвременявам колкото се може по-често.

___

* Няма да пропусна да нахраня Plesio, които заедно с много български търговци предпочитат изобилието пред истината и прилагат византийския трик да НЕ връзват своя онлайн магазин със складовата си база. Сайта твърди, че има всичко на света, но като се регистрирате и стигнете до финала на покупката и сте въвели всички данни за фактура на света, излиза един ЕЙ такъв червен надпис, който ви кара да звъннете на някакъв телефон, за да проверите дали това, което сте на 1 клик да си купите, реално го има. Е, нямаше го и ми изгубиха 40 минути.

Бутилката е запотена и снимката е по здрач, но нека това не ви заблуждава. Това е филтрирана пшенична бира, т.е. прозрачна е колкото всяка друга, но е правена от пшеница, не от ечемик.

Има сладък карамелен вкус, без натрапчивият нефилтриран вкус на пшеничните бири. Накратко – много добра. 3,60 лв. от Елемаг.

Една от най-добрите бири на пазара, за съжаление със странна дистрибуция. Слабо газирана и с алкохол 3.8%, което я прави много лека и пивка. Цена 2,20 лева, от магазин „Винарка“ на ул. Шишман, близо до ул. Иван Вазов.

П.с. Имам странната идея да направя бирен блог сайт и лек бизнес с внос на интересни бири от Холандия, Белгия и Германия. Ако някой има опит с вноса, магазинерството и смята, че у нас има пазар за хубави бири, ще се радвам да ми драсне 1 ред.

Българските супермаркети са като квартални магазинчета – никога не знаеш какво ще намериш там.

Сам по себе си факта, че в Carrefour София има Estrella Damm в кутийки си е събитие за любителите на хубавата бира. Защото София не е Брюксел, Мюнхен или Амстердам, че да има бирена култура или специализирани магазини.

Още по-странен е факта, че в Carrefour има специалното издание Estrella – Inedit, което се прави от пивоварите от Барселона заедно с шефа и сомелиерите на El Bulli – може би най-добрия ресторант в света, за който скоро ще има и филм.

Бирата е 50% вайцен с подправки като лимонени кори и е правена да акомпанира храна. Изключително лека и добра и за мен най-добрата, която може да си купите с левове, без да се намесва интернет. Цена 7 лева за 750 милилитра. Не е всекидневна, но я приемете като шампанското на бирите. Горещо препоръчвам.