Публикации тагнати с Музика

И във връзка с предното, тази седмица видях този клип и си мисля, че след него, ако някой твърди, че чалгата не е поп музика, вероятно е псевдо-интелектуалец, който не разбира средното ниво на култура в България.

Чалгата отдавна е поп.

Тази публикация вече изглежда като най-якият SEO трик в българоговорящия свят, но има историческа и културна стойност.

Преди година с d3l направихме топ 10 на най-великите чалги, който след мега спорове се разрастна до топ 50, 100 и продължи да расте! Решихме да не режем и проекта замря, защото нямаше удобна цифра за топ.

Сега гледам един приятел се е захванал да прави музей на чалгата, па реших да отупам архива и да обнародвам нашата селекция в негова помощ и за удоволствие на вашите сетива!

Имайте предвид, че долу сме добавяли сме само парчета, които имат отпечатък в поп-културата и са непреходни, посвоему.

Ето нашата псевдо-класация с най-добрите чалги:

1. Валдес – Жега
2. Тошко Тодоров – Радка пиратка
3. Андон Събев – Камъните падат
4. Володя Стоянов – Пирамиди, фараони
5. Попа и Радо шишарката – Тигре, тигре
6. Нелина – Бял мерцедес
7. Oркестър „Kристали“ – Tелефони
8. Kондьо – Доко, доко
9. Лолуги – Сандокан
10. Радо шишарката – Шопската салата
11. Оркестър „Варненци“ – Тез червени домати
12. Ивана – 100 патрона
13. Цветелина – 100 мерцедеса
14. Азис – Антигерой (чурулийке)
15. Азис – Напипай го
16. Азис – Как боли
17. Кали – 4–4–2
18. Оркестър „Имериал“ – 6 без 106 без 10 (techno remix)
19. Сашка Васева – Левовете в марки
20. Мая и Магапаса – Катаджийска
21. Петра – Хищна хиена
22. Тутурутка – На теслата дръжката
23. Глория – Оставете ме на мира
24. Мира – Летвата
25. Кати – Пеперуда
26. Кати – Омайна лунна нощ
27. Сашо Роман – Ой, Сашко
28. Руси Русев – На бургаската гара
29. Радо Шишарката – Курви сбогом
30. Никсън – Руса пичка
31. Коста Марков – Карам си трабанта
32. Хисарския поп – Дай си сърцето
33. Максим – Ше те хапят комари
34. Теди и оркестър „Зорница“ – Ласмаги–джасмаги
35. Иван Данов – Ватман
36. Буболечка кючек
37. Марко и Снежина – Секс машина
38. Радо Шишарката – Бели птици и куршуми
39. Попа – Куц
39.5 Оркестър „Китка“ – Секси (Кил, Кил)о магаре
40. Руслан Мъйнов – Горе на черешата
41. Орнела – Тип–топ
42. Амет – Джамовете
43. Амет – Гъци–гъци
44. Амет – Елена
45. Оркестър Биад – Тър–р–так
46. Радо Шишарката – Оргазъм кючек
47. Румен и Пауталия – Апогей Кючек
48. Ромски Перли – Садам
49. Ромски Перли – Осама (Камикадзе кючек)
50. Братя Кулинови – Тирбушонът врътка, врътка
51. Алчо – Комшийката
52. Галин – Селската баня
53. Ина – Зелено, зелено
54. Симпатяги – За милиони няма закони
55. Оркестър „Китка“ – Секси (Кил, Кил)
56. Румяна – Чук, чук
57. Сани – Банана
58. Сашо Роман – Мой ангеле
59. Екстра Нина – Пясъчен часовник
60. Гергана – Губя те бавно
61. Орхан Мурад – Хиляди слънца
62. Джесика – Кожена пола
63. Деси – Майсторе, майсторе
64. Румяна – Две очи разплакани
65. Нено – Бармане, бармане
66. Валдес – И ловец съм, и рибар съм
67. Софи Маринова и оркестър „Супер експрес“ – Стари рани
68. Oркестър „Южен Вятър“ – Батальона се строява
69. Илиян Михов – Баровец
70. Жоро Жокера – Моята квартира
71. Кали – Джапанките в сака
72. Наско Ментата – Жигули
73. Mилко Каладжиев – Я елате пиленца при батко
74. Сашка Васева – Иване
75. Орхан Мурат – На море
76. орк. Академикус – кючек „Извинявам се“
77. Милко и Петя – Нежен Рекет
78. Валентин Валдес – Манекенки–Ергенки
79. Камелия – Луда по тебе
80. Азис – Автомонтьор
81. Глория и Азис – Не сме безгрешни, но сме искрени
82. Глория – За мъжете, които не обичах
83. Румяна – Ало такси
84. Бони – Трябваш ми
85. Милко Калайджиев – Луда Крава
86. Борис Дали – Пиян
87. Ивана – Нещо нетипично
88. Ивана – Шампанско и сълзи
89. Ивана – Смукача
90. Константин – Ти си само 8–ми клас
91. Руслан Мъйнов – Всичките прасета на мезета
92. Руслан Мъйнов – Катеричка рунтавелка
93. Руслан Мъйнов – Тъпа овца
94. Руслан Мъйнов – Дърт козел млада върба лющеше
95. Братя Кулинови – Боцмане
96. Братя Кулинови – Шкембето
97. Тони Дачева и оркестър Кристал – Три кила банани
98. Оркестър Кристал – Каравана Чайка
99. Есил Дюран – SMS
100. Милко и Мира – Хей малката
101. Милко Калайджиев – GSM
102. Тони Стораро – Нема пари
103. Пепа – Синя прашка
104. Валентин и Севдалина Спасови – Сине сине
105. Джесика – Кожена пола
106. Екстра Нина & Весела – Блондинка

Ново (21 януари): Забравих да дам кредит на другите участващи в селекцията. Хиляди благодарности на Начо, Бойчев, Радо, Ета и Шемтов.

Какво сме пропуснали? (Публикувайте линкове, моля.)

По-абсурден стикер не се сещам да съм виждал наскоро. А темата е важна.

Освен че прави директна референция към застрахователите от 90-те, Мюзикаутор ни сервира напълно ненужна информация под формата на винетка.

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм „за“ творците да получават толкова, колкото преценят, че струва труда им, но намесата на подобни пара-организации в България е безсмислена, ненужна, а както виждаме вече – и показна. Дори не ми се почва с примери защо подобна борба е безсмислена тук.

Ако Мюзикаутор са толкова свирепи, колкото предполага застрахователният им имдиж, всъщност, май ще се радвам, защото в ресторантите в България може би най-после ще пускат тиха музика или няма да пускат изобщо, притеснени от високите такси за авторски права. Само да не вдигат цената на шопската и ракията, че тогава ще има протести.

А това по-горе – това е един никакъв магазин за обувки.

Възприятието е субективно и винаги ще свързвам Mythos със Synch Festival 2005, където през нощта в един склад на пясъка в Lavrio, Кристиан Фенеш диплеше грохотен ембиънт, а през деня температурата на въздуха достигаше 45˚ при 95% влажност.

Както и да е; Mythos е хубава, непретенциозна, негазирана горчива гръцка бира на разумна цена (по-евтина от Carlsberg), която някой се е сетил да зарежда в Пикадили. Enjoy.

И понеже вярвам, че все някой технолог/маркетинг мениджър на бирена компания в България ще прочете това, да си кажа: СПРЕТЕ ДА ПРАВИТЕ БЪЛГАРСКИТЕ БИРИ МЕГА ГАЗИРАНИ.

На всички им е омръзнало да пият бира като сода. В Германия не е така. Първата българска не-толкова-газирана бира ще превземе пазара.

С този билборд е достигнат пълният наивизъм в рекламата, към който българският креатив се стреми от години.

Обърнете внимание, че визията е плакатна и правена специално за улична среда. Убийствено, чак непривично за България отншение към детайла. Звездите на плаката имат почти „иконно“ излъчване и са в подобен сюжет.

Толкова е мило, че бих си го сложил в дома, гаража или вилата на някоя голяма стена, ако се намери.

Някой може ли да ми помогне да купя този винил след като свърши кампанията?

Въздържам се тук да пиша за музика, защото този блог ми идва масов, а и по вкус и цвят приятели йок. От друга страна – notitle (since 2005) побира някои мои музикални впечатления, а отскоро почнах да списвам уж таен блог за музика, който обаче се разпърдя, след като едно системно съобщение на Google Analytics уведоми всичките ми колеги за съществуването му.

Така.

Следващият четвъртък петък и събота (27-29 май), списание едно (който един приятел нарича списанието на потенциалния емигрант; чийто екип пък се надявам да ми прости тази полу-шега, полу-комплимент) организира фестивал, който за пръв път кани адекватни към момента групи. Не такива, които са били известни преди 10 и повече години. Актуални, живи музиканти. И не само диджеи.

Ако трябва да ви препоръчвам набърже, задължително трябва да чуете:

  • Moritz von Oswald Trio, защото 2/3 от тях са издали 4 от 10-те албума във вечната ми класация за самотен остров, без майтап.
  • Kode9 – дъбстеп от класа. Дъбстепът е новият, по-добър дръм енд бейс; прави се в южен Лондон, едно магическо място.
  • Who Made Who са трима кльощави датчани, които вдигат повече врява от AC/DC. Снимах ги в Кьолн, където обърнаха една зала с китара, бас и синтезатор.
  • Padded Cell, защото танцовата музика може да звучи едновременно интелигентно и на провал. Издават за един от любимите ми лейбъли – DC Recordings.
  • Stefan Goldmann, защото е бългериън-борн, и има смелост да издава касетки или комплекти от пет 7″ плочи с шумова музика в ограничен бокс сет, фръц.
  • KiNK, защото е най-признатият българин в танцовата музика, според мен. Вижте само какъв подкаст.
  • The Bulgarian, защото е пътувал много и разбира от купонджийска музика.

Има 2 сцени – безплатна в борисовата градина и платена – на 7-ми километър – новото хале на Интер Експо Център. Билетите са 40 лева, което е справедливо за тридневен фестивал. Тъпото е, че прибирането от Интер Експо Центъра до центъра оскъпява преживяването с 10 лева, но залите в София са зле, знаете. Купих си билета за точно 40 лева от магазини „на тъмно“, след като величавите eventim искат 5,50 (!?) лева за доставка за 5 (!?) работни дни в рамките на София или 2 лева, за да си вземете билета от техния офис (!?), който е далеч. Кога ли тук ще има билети с баркод, които си отпечатваш сам?

Желая успех с организацията, продажбите и кефа.

И!

Без да съм mellow-центричен, трябва да отбележа, че като цяло нещо става със сцената в София.

Така:

Ако сцената продължи да се развива така, ще съм много доволен.

Ако се абстрахираме от всичко останало, фолк плакатите са достигнали дизайн минимализъм – име, дата, телефон за резервации и име на клуба, най-често с лого. Снимката е фон.

Нищо двусмислено, нищо излишно. Също както самата музика.

Анна Николова изпраща тази снимка от Благоевград и пояснява, че това са анти-кризисните мерки на увеселителната индустрия.

Без майтап, информацията в тази снимка е ценна. Ако някой от вас планира да се жени под звуците на този оркестър, пратете видео клип.

Както знаете следя Facebook маркетинга отдавна и не спирам да се изненадвам на местните похвати.

Florimont Expo май е до околовръстното – една дрънчаща стъклена сграда, чиято цел не мога да схвана.

И нямам идея какъв е концепта на The Kiss party. Дори като гледам страницата.

Но интересното е, че локалните мега-партита някак правилно се маркетират с Facebook, защото а) вече е ясно, че всички са там. И б) дори да не вземеш телефона на него/нея същата вечер, можеш да го издириш от снимките в страницата.

Post-privacy? Stalking at its best?