Преди 2 седмици имах шанса да посетя фестивала Сурва 2011 в Перник. Страхотно мероприятие. Организирано добре, но е незабравимо най-вече заради ентусиазма на хората от селата, които участват. Ако не сте били, отсега си сложете бележка за последния уикенд на януари 2012.
Маркетинговият гений на ракиите не спи, а бди. След руската водка за момичета, в България имаме женска ракия.
И във връзка с предното, тази седмица видях този клип и си мисля, че след него, ако някой твърди, че чалгата не е поп музика, вероятно е псевдо-интелектуалец, който не разбира средното ниво на култура в България.
Чалгата отдавна е поп.
Тази публикация вече изглежда като най-якият SEO трик в българоговорящия свят, но има историческа и културна стойност.
Преди година с d3l направихме топ 10 на най-великите чалги, който след мега спорове се разрастна до топ 50, 100 и продължи да расте! Решихме да не режем и проекта замря, защото нямаше удобна цифра за топ.
Сега гледам един приятел се е захванал да прави музей на чалгата, па реших да отупам архива и да обнародвам нашата селекция в негова помощ и за удоволствие на вашите сетива!
Имайте предвид, че долу сме добавяли сме само парчета, които имат отпечатък в поп-културата и са непреходни, посвоему.
Ето нашата псевдо-класация с най-добрите чалги:
1. Валдес – Жега
2. Тошко Тодоров – Радка пиратка
3. Андон Събев – Камъните падат
4. Володя Стоянов – Пирамиди, фараони
5. Попа и Радо шишарката – Тигре, тигре
6. Нелина – Бял мерцедес
7. Oркестър „Kристали“ – Tелефони
8. Kондьо – Доко, доко
9. Лолуги – Сандокан
10. Радо шишарката – Шопската салата
11. Оркестър „Варненци“ – Тез червени домати
12. Ивана – 100 патрона
13. Цветелина – 100 мерцедеса
14. Азис – Антигерой (чурулийке)
15. Азис – Напипай го
16. Азис – Как боли
17. Кали – 4–4–2
18. Оркестър „Имериал“ – 6 без 10 / 6 без 10 (techno remix)
19. Сашка Васева – Левовете в марки
20. Мая и Магапаса – Катаджийска
21. Петра – Хищна хиена
22. Тутурутка – На теслата дръжката
23. Глория – Оставете ме на мира
24. Мира – Летвата
25. Кати – Пеперуда
26. Кати – Омайна лунна нощ
27. Сашо Роман – Ой, Сашко
28. Руси Русев – На бургаската гара
29. Радо Шишарката – Курви сбогом
30. Никсън – Руса пичка
31. Коста Марков – Карам си трабанта
32. Хисарския поп – Дай си сърцето
33. Максим – Ше те хапят комари
34. Теди и оркестър „Зорница“ – Ласмаги–джасмаги
35. Иван Данов – Ватман
36. Буболечка кючек
37. Марко и Снежина – Секс машина
38. Радо Шишарката – Бели птици и куршуми
39. Попа – Куц
39.5 Оркестър „Китка“ – Секси (Кил, Кил)о магаре
40. Руслан Мъйнов – Горе на черешата
41. Орнела – Тип–топ
42. Амет – Джамовете
43. Амет – Гъци–гъци
44. Амет – Елена
45. Оркестър Биад – Тър–р–так
46. Радо Шишарката – Оргазъм кючек
47. Румен и Пауталия – Апогей Кючек
48. Ромски Перли – Садам
49. Ромски Перли – Осама (Камикадзе кючек)
50. Братя Кулинови – Тирбушонът врътка, врътка
51. Алчо – Комшийката
52. Галин – Селската баня
53. Ина – Зелено, зелено
54. Симпатяги – За милиони няма закони
55. Оркестър „Китка“ – Секси (Кил, Кил)
56. Румяна – Чук, чук
57. Сани – Банана
58. Сашо Роман – Мой ангеле
59. Екстра Нина – Пясъчен часовник
60. Гергана – Губя те бавно
61. Орхан Мурад – Хиляди слънца
62. Джесика – Кожена пола
63. Деси – Майсторе, майсторе
64. Румяна – Две очи разплакани
65. Нено – Бармане, бармане
66. Валдес – И ловец съм, и рибар съм
67. Софи Маринова и оркестър „Супер експрес“ – Стари рани
68. Oркестър „Южен Вятър“ – Батальона се строява
69. Илиян Михов – Баровец
70. Жоро Жокера – Моята квартира
71. Кали – Джапанките в сака
72. Наско Ментата – Жигули
73. Mилко Каладжиев – Я елате пиленца при батко
74. Сашка Васева – Иване
75. Орхан Мурат – На море
76. орк. Академикус – кючек „Извинявам се“
77. Милко и Петя – Нежен Рекет
78. Валентин Валдес – Манекенки–Ергенки
79. Камелия – Луда по тебе
80. Азис – Автомонтьор
81. Глория и Азис – Не сме безгрешни, но сме искрени
82. Глория – За мъжете, които не обичах
83. Румяна – Ало такси
84. Бони – Трябваш ми
85. Милко Калайджиев – Луда Крава
86. Борис Дали – Пиян
87. Ивана – Нещо нетипично
88. Ивана – Шампанско и сълзи
89. Ивана – Смукача
90. Константин – Ти си само 8–ми клас
91. Руслан Мъйнов – Всичките прасета на мезета
92. Руслан Мъйнов – Катеричка рунтавелка
93. Руслан Мъйнов – Тъпа овца
94. Руслан Мъйнов – Дърт козел млада върба лющеше
95. Братя Кулинови – Боцмане
96. Братя Кулинови – Шкембето
97. Тони Дачева и оркестър Кристал – Три кила банани
98. Оркестър Кристал – Каравана Чайка
99. Есил Дюран – SMS
100. Милко и Мира – Хей малката
101. Милко Калайджиев – GSM
102. Тони Стораро – Нема пари
103. Пепа – Синя прашка
104. Валентин и Севдалина Спасови – Сине сине
105. Джесика – Кожена пола
106. Екстра Нина & Весела – Блондинка
…
Ново (21 януари): Забравих да дам кредит на другите участващи в селекцията. Хиляди благодарности на Начо, Бойчев, Радо, Ета и Шемтов.
Какво сме пропуснали? (Публикувайте линкове, моля.)
По-абсурден стикер не се сещам да съм виждал наскоро. А темата е важна.
Освен че прави директна референция към застрахователите от 90-те, Мюзикаутор ни сервира напълно ненужна информация под формата на винетка.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм „за“ творците да получават толкова, колкото преценят, че струва труда им, но намесата на подобни пара-организации в България е безсмислена, ненужна, а както виждаме вече – и показна. Дори не ми се почва с примери защо подобна борба е безсмислена тук.
Ако Мюзикаутор са толкова свирепи, колкото предполага застрахователният им имдиж, всъщност, май ще се радвам, защото в ресторантите в България може би най-после ще пускат тиха музика или няма да пускат изобщо, притеснени от високите такси за авторски права. Само да не вдигат цената на шопската и ракията, че тогава ще има протести.
А това по-горе – това е един никакъв магазин за обувки.
Като се направи забележим рейд от албуми, Слави мисли, че ще го купят.
(cc) Мила Мутафчиева, която уточнява:
Пращам ти няколко снимки от посещение в Забърдо. При вида на надписа в планината и табелата за къща ‘Българския Холивуд’ първото нещо, за което се сетих, беше твоя блог. Жестоко селце – имаше училище ‘Бачо Киро’, дядо на име Роберто Гуйгов и изкарана от прозорците на къща съраунд система, която озвучаваше с народна музика цялата местност.
Ето един смешен пример, който ми напомня една моя теория, че външната реклама трябва да се регулира строго също както авиокомпаниите и мобилните оператори. Иначе може да причинява щети на населението.
Докторът, девизът и билбордът са антология на тъпата реклама, но не мога да трябва да отбележа един позитивен факт. За първи път по плакати в София се появят неизвестни до сега лица, които рекламират собствен или поне бизнес, в който имат професионална квалификация. Не са сочени за нещо, а застават с името си, един вид.
Досега сме свикнали да виждаме само „звезди“, спортисти и актьори, които застават зад чужди услуги. Бих искал да виждам повече истински лица, а не чехословаци от имидж банки, колкото и криво да звучи това в този случай.
Например – повечето адвокати в САЩ се показват в рекламите на канторите си. Преди време имаше хубава кампания на банка (ПИБ?), в която показваха кредитните си инспектори (надявам се реални).
С този билборд е достигнат пълният наивизъм в рекламата, към който българският креатив се стреми от години.
Обърнете внимание, че визията е плакатна и правена специално за улична среда. Убийствено, чак непривично за България отншение към детайла. Звездите на плаката имат почти „иконно“ излъчване и са в подобен сюжет.
Толкова е мило, че бих си го сложил в дома, гаража или вилата на някоя голяма стена, ако се намери.
Някой може ли да ми помогне да купя този винил след като свърши кампанията?
Мислех, че Лилана е дъното.
Устата е рекламно лице на Nestlé.
Повече няма да купя техен продукт съзнателно.
Ако се абстрахираме от всичко останало, фолк плакатите са достигнали дизайн минимализъм – име, дата, телефон за резервации и име на клуба, най-често с лого. Снимката е фон.
Нищо двусмислено, нищо излишно. Също както самата музика.
(cc) Албена Тодорова
И аз не знам за какво служи лопатата до хладилника, но преводът на бранда Бяла мечка като White Bear (вместо Polar) придава един мил локален ъгъл (да не кажа едж) на нещата.
На заден фон ви поздравявам с шоорума на бранда Калацерка, чийто девиз е мебели от друго измерение.
Тенденцията с побългаряването и опростяването на чуждестранни имена на латиница продължава. (За пропусналите – клуб Versai.)
Трябваше да го кръстят Вогуе и да мирясаме.
(cc) @koledan