Публикации тагнати с Български индустриален дизайн

Choose another tag?

Доскоро не знаех, че 70% от пазара на бира в България е PET бутилки. Това означава, че почти всички си купуват туби с бира. В този контекст е логично нова бира да стартира именно в такава бутилка.

Britos срещнах лятото във Варна, разбрах че е нов завод в Търново, и не съм срещал в София, до вчера, когато се наложи да пазарувам в кварталния пиянски магазин.

Бирата е супер приятна – лека и горчива. Цена 2 лева за 2 литра. Няма да я намерите в KANAAL, но ако Britos се постави в правилната бутилка и инвестира в етикет, може да отнесе доста от другите на иначе клетия ни пазар.

Пред вас е CSR/рекламна (?!) кампания на кренвиршите Сачи срещу консумацията на сол, която на пръв поглед помислих за част от Sofia Contemporary.

Гишето в ляво има нещо общо със Facebook, но ме беше страх да погледна какво по-точно.

Забравям, че дозата WTF в София винаги може да се качи.

И си мисля, че това пред вас е краят на рекламата, както я познаваме.

Вярвам, че след това все някой ще си каже – хей, приятели, не мислите ли че няма смисъл да строим кибер вишки, вярвайки че можем да продаваме повече кренвирши с кампания срещу продукт, който няма нищо общо?

Със същия успех производителите на сол в България могат да направят кампания „За България с по-малко кренвирши“. И май ще са по-прави.

Ето ви артефакт, който след време ще стои на място в музея за българска история от началото на века.

Конкретно историята: Купувате си кроасан сутрин и той се озовава опакован в брандирана салфетка Versai, която е хем с евро, хем в лева, и по американски наивно е уточнено, че не е символ на разплащане.

Поредният полу-български символ/алюзия на влияние и мощ, който еволюира доста; и предполага толкова размисли, че ще ви доскучае. Затова ги оставям на вас.

Един от тези моменти, в които ако бях писател, щях да напиша разказ. Но разказите са за една друга епоха.

Както и да е.

Минавах през Централна поща, за да изпратя Правец 8Д, който продадох по ebay на (предполагам) колекционер от Пало Алто, Калифорния. Той го купи на buy-it-now цена, няколко часа след като пуснах търга. И ме хвана яд, че съм се прецакал с цената. (Която беше около 50 пъти по-скъпа от закупната.)

Предполагам, че това е първия български компютър, продаден в САЩ. Това, че е от 1988 е без значение.

Но! Това по-горе в дясно е моя милост с моята сметка към Топлофикация, а лелята на гишето смяташе с елката на снимката, която дори нямаше дисплей, а лента.

Помолих я да я снима и тя бе така добра.

Тази Елка е по-стара и от моя Правец.

Made in Банкя.

Момчетата разрешиха да снимам на драго сърце, дори едното предложи да пусна обява за колелото му в мобилето и да пиша, че е хромирано.

Колела с волан съм виждал по други места когато бях малък (1980-те) и тогава ми се струваха адски яки.

Всъщност, посвоему, те са яки.

Някой кара ли още лагерни колички?