Въпрос за 5000$.

Mатю Хохи (който съм споменавал и преди) живее в един напреднал пазар, където ви позволяват да тествате колела за 5000$, преди да купите.

Той публикува интересно есе за това какво преживява човек като кара толкова скъпа вещ, при положение, че не е професионалист и не изкарва пари от нея. Интересни мисли:

After spending 25 years of my life on BMX and mountain bikes, the first time I took a spin on a road bike I fell in love with the feeling of raw power, blinding speed, and perfect efficiency. I bought my first road bike because it felt like there was nothing standing in between my legs pushing down in some effort and wheels spinning me forward at speeds I’d never attained on flat ground before. When I got up out of the saddle on my first climb with the R3, that same miraculous feeling again washed over me. Here was a new level of efficiency, a perfect melding of body and machine, with not an ounce of wasted effort going towards coasting down the road as fast as possible. The Cervelo R3 simply doesn’t hold you back, transmitting every ounce of your effort into progress on the road.

В крайна сметка си купува колелото и е доволен.

Тъпо сравнение, но и аз винаги си купувам най-скъпите маратонки за бягане, които за мен са и най-добри. Не че ще бия рекордите на Абебе Бикила или Хайли Гебресиласией, но дава някакъв комфорт и спокойствие, че за краката ти се грижат поколения японски дизайнери и в тях са внедрили последните технологии откъм материи, които ако не ти печелят пари, то се грижат за твоята ефективност и сигурност.

Също както Хохи стигам до нерационално, но поне бих казал, че е обяснение.

Впрочем същото важи и за аматьорска фотография, hi-fi, компютърен хардуер, всяко хоби; което е удоволствие и не ви носи пари.

Какъв е вашият опит?