Бу е събрала със завидно усърдие спомени от соца от потребители на bg-mamma.
2 неща.
Учудва ме как хората си спомнят с носталгия неща, които сега като се замисля са безумни. Всеки има тенденция да идеализира миналото.
Само от този неин постинг има храна (разбирайте кадри) за ретро реклами за 5 години напред – наденици, прахове за пране, банци, каквото се сетите. Рекламни агенции, както се казва, някой ви е свършил работата. Черпете го.
Че кой си спомня с лошо за младостта си? Соц глупостите са просто обстоятелство.
Така си е тиранията е само обстоятелство
Някои са адски хубави, като например: боза от кранче, руско другарче по писмо, да играеш на звън-криеница с бабка, яйца /и картофи/ от балкона по врага, ластик-въже-ръбче пред блока, пръстенчета от станиолче, и….разбира се, списание „Дъга“.
Биляна, ти сигурна ли си, че не си алтер-егото на Велислава Дърева?
На мен пък вече ми омръзна да се превъзнасям по соца. На няколко пъти правихме с приятели обзор на детските филмчета и се размекнахме, имаше и спонтанни „ауу, помниш ли дезодорант „Зелена ябълка“, но смятам, че е достатъчно. А рекламите пък изобщо вече не са оригинални с тази тема. Но за хората в чужбина трикът продължава да работи.
Има вече издадена една книга по въпроса – нарича се „Инвентарна книга на социализма“(http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=124070) Имам я вкъщи, наистина нещата вътре навяват спомени(и това при положение, че съм свидетел реално на малка част от нещата в нея). А иначе – списание „Дъга“(най-великото), дъвка „Идеал“(по едно време слагаха и картинки вътре), пластмасови фигурки на войници от стрелбищата, сироп от кранче(на морето), шоколад „Кума Лиса“(наскоро разбрах, че го произвеждат отново)…
Не знам защо носталгия … тя се изчерпва бързо – и наистина може би си струва само за една реклама. по-скоро изненадата, че всичко може да бъде съвсем друго, и в случая дори владеем кода на това другото. и ако тези близки далечни истории от миналото те научат да рапознаваш случайността и съвпадението на почти всичко тук и сега, то това е стъпка към креативност, което вече е нещо. всъщност добрата реклама би трябвало да се захранва точно от този тип изненада, и би била интерпретация на (не)възможността на тази реалност – поне това бих оценила, ако съм target group :))
Носталгията е проблем на веществата. Като бяхме млади, мозъците ни преливаха от невромедиатори и всичко беше удивително. Терминът ‘телешки възторг’ го знаете. Първото екстази е винаги най-якото и т.н.
Като възрастни хора трябва да забелязваме кога органите ни се опитват да взимат решения вместо нас и да се сдръжаме, ако тия решения могат да доведат до глупости. Да се отбиеш в сладкарницата и да изпиеш една носталгична боза носи само безобидно удоволствие. Да гласуваш носталгично за комунистите носи разруха за цялата страна.
Съгласен съм с градинко, подценява се ролята на хормоните…
Не съм живял по времето на социализма, тъй като съм роден ’93 година, но пак усещам известна носталгия :) Сигурно се дължи на това, че хората не могат да се отърсят от старите си навици и макар с много по-слаб отенък, ги предават на околните и децата си
http://seir.bg/wp-content/gallery/jivkov191/batjoro.jpg