Хубава статия, която обяснява, че спокойствието у хората е 50% гени, 50% контрол, който човек може да се научи да прилага с времето.
Прекалено спокойните хора обаче имат проблем, защото другите ги възприемат сякаш не им пука.
Коментари
18 коментара
Кажете нещо по темата
Плащам добри пари ако някой може да ме научи да не изпадам в амок когато ми се получава на някоя компютърна игра :) Давам бонус ако ме приучи на техника за контрол над бяса ми породен от Софийския трафик :D
за трафика в Софията – ходи пеша.. но и това може да ти скъса нервите ако ти се наложи да пресечеш Орлов мост около 7 вечерта.. тогава имаш чувството, че единствения начин да се оправи задръстването е колите да започнат да се прескачат една друга!
@Perkele – не знам пешеходството колко е полезно. Половината време ходиш по улицата, защото наистина няма нормални паркинги в София и всички спираме по тротоарите. Другата половина газиш в кал. Ако не е кал, то са от онези злобни, разхлабени плочки, под които винаги има останала водичка – колкото да те наплюе и оцапа.
Искам някой да ме научи на 50-те % контрол, защото гените така или иначе ги нямам :)
Естествено, че умението да запазваш самообладание и да мислиш трезво, се учи. За мен не е новина.
А си мислех, че уча бързо… Никога не съм успявал да си сдържам гнева. Особено към „плаващите плочки“
Преди години за кратко пробвах да не пуша трева на работа. Изнервях се ужасно, карах се с колегите, наричах клиентите глупаци… имаше акаунти, които се оплакаха, че физически се страхували да не ги пребия. Някои хора просто трябва да си взимаме лекарствата редовно.
Какво ще рече да пресечеш Орлов мост – там си има подлез? Или не съм разбрала…
соледат, аз пък си мисля, че няма във всички посоки. ако трябва да пресечеш от спирката на рейсовете от страната на бившата зоологическа към ариана, какво правим?
Е да там няма, но пък си има светофар. Може би не ми е правило впечатление да е навъзможно да се премине. Не съм уцелвала момента, явно.
Границата между спокойствието и непукизма се прекрачва лесно.
Сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик – това е класификация на типовете темперамент според Хипократ
Дали има шифт в лева посока в пропорция с ремонтите на улиците..
Аз май съм от спокойните. Други хора наистина твърдят, че не съм имал мнение и ми било все едно.
А аз просто не се впечатлявам толкова много от нещата, които се случват.
За 2 седмици в София не успях да се ядосам на нищо.Някак си имах настройка за лудница.Не знам какъв ви е проблема там:)
Не сте ли свикнали за толкова години?
@Kraftwerk,мизерията е навсякъде,а една плочица няма да те изцапа повече от заобикалящите те локви и купчини с мръсотия:)
@maumyh, свиква се… :) На мен лично мръсотията и мрачното настроение (преобладаващо у хората по улиците / в градския транспорт и т.н.) отдавна не ми правят впечатление… Гледам си моите неща и това е. А иначе по разни кръчмета / пицарии / ресторантчета и дискотеки – не се усеща – там отиват хора, които искат да се веселят :)
Прекаленото „спокойствие“ където витае в София ще ни изяде главата
има твърде много причини да сме неспокойни, за да си позволяваме такъв лукс. ако шефа ви нерви – ритнете го в топките. ще се почувствате по-добре. неспокойните хора са мотивирани да елиминират причината за неспокойствието, вместо да го подтискат.
освен ако не сте Ганди
задържаната агресия е ключ към стотици заболявания….не на контрола…