Трябваше да разваля пари и единственото място беше при чичото, който пече и продава кебапчета на спирката пред офиса. До будката с неизбежните мазни изпарения, той беше подпрял CD плейър ала лек гето бластер, работещ на ток, прокаран от близкия денонощен. Музиката беше Фантастична симфония на Берлиоз – единственото класическо произведение, което мога да разпозная. Силата на звука беше такава, че се чуваше поне на 20 метра, въпреки спирката, трамвая и околния шум.

– Хубава музика слушаш. Какво е това? – опитах се да го предразположа към разговор.

– Нали? – отговори той и развали парите, без да продължи.

Разказах това на офис мениджъра ни. Тя се замисли и каза:

– Сутринта като идвах видях едно дете с майка си. То влачеше нещо на връв зад себе си. Като се загледах, видях, че нещото е компютърна мишка и то я дърпа за кабела. Интересно как си е харесало такава играчка.