…след десетки хиляди километри полет, хиляди шофиране (личен рекорд от 800 за ден), стотици вървене и – както подло сте открили – 42 тичане. Приключенията ми ще се разгърнат в следващите няколко дни, като си оправя снимките.

***

Като говорим за снимки; тъкмо овладях снимането с телефон до висоти, па взех, че си купих фотоапарат.

Вместо както всеки нормален човек (в моя офис) да развея някаква базука Canon, аз си взех компактен. Проблемът с DSLR фотоапаратите е, че изискват чанта и едва-ли-не повод, за да ги носиш. И (до)като ги извадиш, всички вече са се разбягали панически и прочие, защото виждат у теб професионален интерес в снимката.

Та, очите и ръцете ми останаха по величавия Lumix LX3, но беше свършил?! Взех си приличния и далеч-по-автоматичен TZ5. Чудна оптика, верни цветове, хрупкави снимки. Най-добрата камера, която $220 могат да купят. Защо Panasonic? Първия ми апарат беше Lumix DMC DC-20 и работи отлично доскоро, since 2002.

Докато не излезе Sigma DP2, комай в компактния клас няма интрига.

Сега като първокласник въртя ISO-та и фокусни зони. Но с радост откривам, че за да увеличиш картината, вече не е нужно да ходиш напред.

***

Пак като говорим за снимки, на 11 ноември тихичко мина вторият рунд от делото ми с 24 часа. За съжаление нямах възможност да присъствам, но моя адвокат и свидетеля, който поканихме, са се справили добре. 24 часа въобще не са присъствали. Съдията е заявил, че ще излезе с решение до месец, така че стискайте палци да направя обещаното парти с парите от делото. Всички сте поканени.