Чета притеснително малко книги, но си го извинявам с факта, че опуквам доста други и подбрано качествени неща – 3000 новини/статии на месец, според статистиката на Google Reader. Имам широк спектър и обхват, което (силно се надявам) да компенсира плиткостта, която носи нечетенето на дълбоки форми като роман или книга.

Бих си купил Kindle (любими хора го препоръчват), ако Amazon продаваха електронни книги за България.

Както и да е, въпрос на време.

Днес една позната ми писа и с тъга разбрах, че любимия ми писател – Джеймс Греъм Балард е починал в неделя.

Не че съм чел много автори, но не съм срещал друг писатал, който да ми допада така. И съм донякъде горд, че го открих сам и случайно. За ориентиране, учебникарското определение за Ballardian е:

resembling or suggestive of the conditions described in J. G. Ballard’s novels and stories, especially dystopian modernity, bleak man-made landscapes and the psychological effects of technological, social or environmental developments

Човекът пише социална фантастика. Не толкова космически кораби, лазери и защитни полета, а какви ще бъдат отношенията на хората в бъдеще.

Ако не сте чели Ballard, препоръчвам ви горещо Super-Cannes – любимата ми книга за всички времена. След това Crash (бъдете готови за сексуални перверзии), а след това – за напреднали – късите му футуристични разкази писани през 70-те.

Не смейте да гледате филмираните Crash на Кроненберг или Empire of the Sun на Спилбърг преди да сте прочели книгите.

Погледнах ей така просто от любопитство и в постната ми библиотека няма нито една негова книга, без спомен на кой съм ги дал. Ако вие (о, недобросъвестни приятелю или приятелко) ме познавате извън блога и съм ви давал книга на Балард, моля – върнете ми я :). Моля. Сега тепърва ще се преиздват, но все пак…

Балард е неизвестен в България, защото не е превеждан. А защо не е превеждан – не знам. Преди време правих справка и единствената негова книга на български е биографичната Empire of the Sun / Империя на слънцето. Не знам какъв е преводът, но не завиждам на преводача. Преди да подхванете негова книга, имайте предвид че английският му е много сложен, не само защото е англичанин. Но не се отчайвайте. Ще научите много нови думи, конструкции, чувства.

Неговите книги са повлияли и много музиканти. От Joy Division, които са кръстили песента The Atrocity Exhibition на негов роман от 71-ва, до Kode 9 – собственика на Hyperdub, който издава и сочения за великан Burial. Flanger, една от най-любимите ми групи е кръстила един от албумите си на разказ на Балард – Inner Space/Outer Space. За тях списание Wire пише, че няма да има момент във времето, в който музиката им да не звучи като изпреварила времето си.

Хубав post-mortem за Балард има в Evening Standard.

Почивай в мир.