Усещате ли RIP тренда?
Мъдри мисли от тази статия на Jason Kottke (оригиналния блогър):
Instead of blogging, people are posting to Tumblr, tweeting, pinning things to their board, posting to Reddit, Snapchatting, updating Facebook statuses, Instagramming, and publishing on Medium. In 1997, wired teens created online diaries, and in 2004 the blog was king. Today, teens are about as likely to start a blog (over Instagramming or Snapchatting) as they are to buy a music CD. Blogs are for 40-somethings with kids.
Брус Стърлинг предрече смъртта на блоговете през 2007, и тогава не ми се вярваше, но сега е факт. По света и у нас.
Блогове като този ще се превърнат в това, което Мат Мъленуег споделя като идея – място за личните ти неща, което е свободно от правата/лицензи на мрежи като Facebook или условията на Google.
Точно преди 1 минута така регулярно отворих http://takaitaka.com/ на Ивайло Борисов и хоп: This domain name expired on Dec 16 2013 09:03:01:000AM
Честно казано стана ми тъпо.
Не забравяй, че оригиналното авторско съдържание е „златото“ в интернет, към което се стремят всички. В наводнените суб-интернет пространства, които цитираш има всичко, но не и онова, което търсим сред плявата. Блоговете са и си остават най-доброто средство за споделяне на лично / оригинално / авторско съдържание. Свободно от правата / лицензите на социалните мрежи, както правилно отбелязваш. Предполагам, че с развитието на технологията ще се променя и съдържанието на блоговете в посока повече мултимедия и разширяване на възможностите за творчество / споделяне, но мисля, че е твърде рано да ги погребваме… Блоговете са източникът, социалките са само метод на разпространение. Досега не се е чуло и видяло на този свят дистрибуторска верига да надживее своя производител…
П.С.
Не съм на 40 и нямам още деца… Хех.
@I love to hate my PC: Уааа, още имало хора, които ме четат. Респект, бро. Истината е, че блоговете наистина са чао и моят не прави изключение. От година и нещо се чудя какво бих искал да споделя в него, което да не мога да кажа в сто-и-колкото-там-са символите на туитър или на под двестата си приятели във фейсбук, така че да не звучи изсмукано от пръстите. Такаитака-то сигурно ще го подновя до ден-два, но след година най-вероятно вече няма да има никакъв смисъл от него. Наскоро с лека ръка изтрих базата с всичко, което съм писал между 2003 и 2009, и макар на моменти да се чудя дали не беше недоклатено решение, не ми тежи на сърцето.
Не знам дали блоговете остават за 40 годишните с деца, но аз колкото повече ги приближавам, толкова по-малко имам желание да говоря в пиксели и предпочитам да го правя наживо.
Глупости! Twitter, Instagram, Facebook, Snapchat и не знам си още какви супер-мега-гига-яки модерни сървиси щели да заместят блоговете?! Как ли пък не! :-)
Това, пич, ако беше вярно, още щяхме да сме на нивото на „Ухааа! Всеки има MySpace акаунт! MySpace е толкова яко! За какво ти е личен блог, ако имаш MySpace! MySpace е модерно, MySpace замества личния сайт и блог! MySpace е бъдещето! Сайтовете и блоговете са довиждане, сега като имаме MySpace!“
Ама не сме там, нали… но повечето от нас помним момента в който „всеки има майспейс“?!
А къде е MySpace сега? Правилно, в нищото.
По едно време пък всички хвалеха Posterous колко е яко и модерно! Докато Yahoo! не ги купиха и утрепаха за нула време. Къде е Posterous? И той в нищото.
Примерите не са десетки, а стотици. (И утре и facebook и twitter ще са в нищото.)
Facebook, между другото, залязва, малко по малко. Twitter все още набира сила – но какво ще се случи, когато тръгне надолу и той? Появяват се нови „социални платформи“ и после изчезват.
ICQ къде е? Всеки имаше ICQ, на никой не му трябваше MSN Messenger или пък Yahoo! Messenger или пък… Скайп? („Какво е Скайп?“ питаха хората преди време, и после те питаха за ICQ номера ти… всеки си имаше ICQ номер, нали?)
Личният блог/сайт, затова е личен. Затова е ценен. Той е там, дори и поредният хипер-гига-як FaceYahooSkypeMySpaceTwitter супер-сървис да е умрял и да са били затрити акаунтите и спомените/снимките/статусите/текстовете/etc. на всичките му милиони потребители. Ей така, за нула време, затрити. А вие (ние) сте си хабили (сме си хабили) времето да постваме и да шерваме и да твитваме през платформата на някаква компания, която през това време ви е (ни е) продавала личните данни на хиляди рекламодатели и ни е убеждавала, „колко мега-гига-яко е това, ползвайте ни безплатно, ние сме тук за вас завинаги!“… и после ПУФ! и няма никой.
Личният ми блог съществува от 2007. През 2013, той все още е там. Да, не пиша много често, но се случва. Да, ползвам Twitter, но блогът ми съвсем малко по-млад от Twitter и е много вероятно да го надживее. Смятам да поддържам личния ми блог, докато мога. Да, кефя са на Twitter (не на FB) и още няколко модерни социални мрежи, но не бих заместил личния ми блог с тях. не, благодаря.
И смятам, че блоговете ще надживеят всички модерни „социалки“. ще видите. :)
P.S. И е малко парадоксално че пишеш за смъртта на блоговете в постинг, публикуван на личния ти блог? То, това „R.I.P.“ ако беше вярно, щеше да си го постнал на стената си във FB… да, ама не! щото и ти не го вярваш, вероятно. :-D
P.P.S. Нямам FB. :)
(offtopic) P.P.P.S. Има някакъв проблем с кавичките в коментарите, виждам само долни двойки кавички, а не долна/горна двойки кавички, както бих очаквал (или две горни)? Хм.
Тъжната истина е, че блоговете наистина умират. Добрата е, че този все още се държи.
Иначе, причините за този запад са повече от очевидни. За да имаш адекватен блог, трябва да отделяш значителен ресурс (не само е времеемко, в дадени случаи струва и пари), което е болка, която социалните мрежи заобикалят. Другият аспект, особено във Фейсбук, е че всичките които познаваш вече го имат – не се налага да подбираш аудитория – тя сама с отворени обятия попива каквото и да имаш да казваш… Хората просто избират по-лесния път.
@Michel: Пропускаш очевадната тенденция, но това навярно е защото нямаш ФБ и не можеш да проследиш разни поведенчески модели сред хора, които познаваш – социалките изтъпиха хората и обезцениха съдържанието до нечувани нива. И въпросът далеч не е дали са модерни и популярни. Независимо дали ще ги има утре, или не, създадената от тях тенденция е налице.
Споко, пичове, не драматизирайте. Блоговете умряха, факт. Какво от това? Формата умира, съдържанието живее.
Дали ще е в/у стена на пещера с въглен.
Дали ще е в 140 символа.
Дали ще е в/у стена под формата на графит.
Абе, я да ходя да блогна по темата.
:)
Michel,
Ако беше прочел статията, щеше да видиш, че не се говори за смърт в смисъл на съществуване, а на влияние.
Твоят (че и този) блог е влиятелен колкото Word файл написан на десктопа ти.
коментарът на Michel ме прави носталгичен по хората, които са носталгични по времето, когато блоговете са ги карали да се чувстват значими. доста носталгично.
Професионалните ми наблюдения са, че нито форумите, нито блогoвете умират. Просто различните платформи на социалните медии задоволяват различни нужди и имат различна динамика. ФБ и Туитър са масовки, защото има low entry cost за публикуване на съдържание – логваш се и плющиш. Един блог изисква време и усилия, което се отразява и на съдържанието.
И съм много съгласен с един от горните коментари за оригиналното/авторско съдържание.
В този ред на мисли – форумите, като доста по-стара форма на социална медия отдавна да са изчезнали и да са изгубили значението/тежестта си (говоря от маркетинг гледна точка). Истината е, че там често се случва най-автентичния потребителски разговор (интересно какво би казал Максим Бехар след като ги обяви за отживелица преди 2 години…)
@pro01:
„социалките изтъпиха хората и обезцениха съдържанието до нечувани нива“
– Да, с това съм съгласен. Това е като телевизията малко – пускаш телевизора, „потича“ съдържание. Няма нужда да мислиш особено, просто седиш и гледаш и прецъкваш каналите. Докато се усетиш, са минали 3 часа които просто ти се губят… Пускаш си Facebook – „потича“ съдържание, само прецъкваш. Ако решиш, можеш да пуснеш и ти някоя мъдрост/картинка на палачниката, която ще ядеш/GIF-че, което си намерил случайно в Tumblr/или просто може да поцъкаш Farmville… Писането в личния/професионалния блог пък, иска мислене, настройване, време, усилие… дори поддръжка на блога. Масите хора наистина им е по-лесно с „фейса“. Между другото, огромно количество хубави, смислени (и не толкова, но все пак с определена стойност) лични и дори професионални блогове умряха, щом „Фейса“ се докопа до собствениците им и ги погълна… Тъжно, но факт. :(
@еленко:
С частта, че блоговете имат по-малко влияние, съм съгласен. Но
„твоят (че и този) блог е влиятелен колкото Word файл написан на десктопа ти“…
не, с това не съм съгласен. Ако беше така, тук нямаше да има дискусия, нито пък ти щеше да си написал блог пост, нито пък аз щях да го прочета (защото и не, и не, не те следя в Twitter нито пък във Facebook). Да, бих могъл да попадна на публикацията ти през Twitter обаче (дори да не те следя), защото Twitter (и другите нови социални мрежи) имат влияние, и не малко. Но истинското, стойностно авторско съдържание и мисли на хората, все още в голяма степен намират изразяването си в блоговете. Не в Twitter и Facebook. Социалките идват и си отиват, личният блот остава. Едно време си разпращахме линкове към интересни неща по ICQ, сега ги „разпращаме“ по Twitter, so what? Обаче личният блог си е тук, и е силен. И ще надживее facebook, ще видиш. ;-)
Между другото, когато търсиш в google, най-често намираш връзки към стойностно съдържание към блогове и сайтове. Почти никога към Facebook или Twitter статуси. Това е, защото стойностното съдържание живее извън FB/TW. Социалките са мимолетки. Да оставиш стойностно съдържание във facebook е все едно да напишеш книга върху праха на пода – няма за оцелее дълго… :-)
RSS като връзка между блогове и читатели умира
иначе блоговете ще умрат 4-5 години след хартиените списания. а хартиени списания по сергиите още има, макари да се оцеляли само женските: блясък, джой, амика, плейбой, готварски и т.н.
кулинарните блогове например са цяла отелна вселена, която няма нищо общо с блоговете, с които ние се занимава(х)ме
Не прочетох всичките коментари, само част от тях, но според моите наблюдения, мога да кажа следното нещо: За повечето гора, соц. мрежи се създават по-лесно, нямаш нужда от хостинг, домейн име, не хабиш условия за да го поддържаш. Ето защо, блговете не се предпочитат от всички, но отделен е въпросът, че се използват масово за привличане на трафик от уебмастърите и като маркетингови канали.
И аз бях написал подобна статия по този въпрос: http://www.adolini.com/2013/06/blogs-vs-social-networks.html
@pro01 В такъв случай се надявам поне да събудиш http://ohsassy.com/ той поне не е от тип блог. Там четях (и имам още за четене) разни неща. Някои от тях дори съм си ги bookmark-нал. Сега ако искам да прочета пак нещо от там всеки път трябва да гледам това: http://ohsassy.com/images/maintenance.jpg
Е ми някак не ми се вижда честно. :)
Според мен блоговете няма да умрат изобщо, защото това са свободни пространства за гледни точки и никой не може да ти каже какво да пишеш или да не пишеш, както пишеше по-горе – „свободно от правата/лицензи на мрежи като Facebook или условията на Google“.
Кой каквото иска да предсказва – ние сме тук, и други хора ще са тук.
@I love to hate my PC: Върнах го блога днес. За Саси историята е изцяло друга. Три години го мислих. Беше ми някаква супер голяма мечта. И исках да намеря начин да изкарвам нещо с него, което да ми позволи да се занимавам ако не изцяло с това, то поне да му отделям подобаващо внимание. Но не се получи. А поддръжката му поглъщаше колосално количество време. Примерно една тема на фокус от последните ми костваше около месец рисърч и писане покрай всичко останало.
Някой ден навярно ще го съживя, понеже ми е терсене за целия вложен труд, но част от съдържанието ще трябва да стане платено. От една страна просто защото няма друг начин за съществуването му, от друга с възпитателен ефект. Меракът ми лека-полека се уби, когато видях за колко много хора съпорта за нещо извън мейнстрийма се изчерпва с „много хубаво, давай така“. Всъщност, ако трябва да съм честен, нямам никакво желание да правя каквото и да било за българския пазар или за българска аудитория вече. Too much pretentious faggots per capita.