Човек и добре да живее, покривът му прокапва; особено като вали. Хазяинът му влиза един сух летен ден и съобщава, че едни хора ще правят ремонт. Щяло да отнеме 5 дни.

После влизат хората. Майстори. Ниският (шефът) прилича на Дани Девито, високият на Дани Трейо. И двамата са от Челопечене и говорят на диалект смесица между прото-шопски и сръбски.

Майсторите носят със себе си планове (на снимката), които изглеждат много по-сложни от моя покрив. В тях грунда е написан с т. Носят и много 25 килограмови торби цемент Holcim, които варварски забъркват в розово детско коритце. Holcim имат супер лого. Освен с пръски вар и цемент, паркетът се запълва със счупени керемиди, чийто брой ме кара да си мисля, че досега съм живял в опасност.

Шефът се казва Венци. Той не използва гласни при говор. Пуши Арда. Ако работя за Булгартабак, бих го взел за рекламно лице. Работата почва в 8. Ароматът на Арда в 8 сутринта е като да видиш Вейдър да прекосява разцъфтяла пролетна поляна.

Високият вече трети ден не разбирам как се казва, защото почти не използва съгласни при говор, а гласните му се различават трудно, все едно американец прозиняся about. Викам му Трейо. Трейо пие единствено чаши с вода като във всяка слага 2 лъжички захар. Разбърква старателно. Любопитен съм защо пие това, но не смея да питам.

И двамата майстори никога досега не са срещали течен сапун. Молят ме да им дам твърд, защото „този шампоан дето ти го ползваш не мие“. Отивам и купувам.

Гласовете им са като пъзел от липсата на гласни и съгласни (ако двамата повторят нещо, най-после разбираш какво са ти казали), но за себе си те са развили и режим на взаимна суб-вербална комуникация. Със свиркания. Единия подсвирва по (поне) 10 различни начина, като в дължината и тона другия разкодира коренно различни неща:

– Издърпай кофата
– Поеми кофата
– Дай вар
– Дай цемент
– Донеси цигара
– Хайде да ядем
– Пази се

Подсвиркването за „пази се“ винаги е последвано от силен звук, затова дори аз почвам да го различавам от другите, които са шифровани.

Официалните дрехи на майсторите вонят. През ноща е по-лошо, защото те се преобличат, оставят работните дрехи (които вонят в пъти по-силно) на масата ми и си тръгват с древни велосипеди. Страх ме е да ги пипна. Няма къде да ги преместя. Вземам обезмирисителен спрей Glade и пръскам. Не знам как, но действа. Ще кажа на Procter & Gamble да маркетират продуктите си в тази насока.

Най-хубавото на Венци и Трейо е, че са работливи и ще свършат за по-малко от 5 дни, демек утре.