Към многото причини да обичам Благоевград, прибавям още една: завод за обувки Вихрен все още работи.

Винаги ходя с някакъв вариант на спортни обувки, защото мръсните и разбити улици на София не позволяват да носите нищо по-крехко или по-неудобно. Всъщност позволяват, но при висока цена на подръжка. След като обиколих магазините, почти се навих на един водоустойчив модел Найки от серията ACG Alltrac, но цената и леко панаирния им вид ме караха да мисля още. Видях Вихрен 2000 случайно в подлеза на НДК. В кичозно магазинче между бюрото за билети и спирката на трамваите. 45 лева. Те спечелиха.

Найки, Пума, Конверс и Адидас гонят ретро вида под формата на римейк, ре-пуск или ограничена серия. Вихрен 2000 си го имат, защото нищо не е променяно. Само трите ленти от страни липсват поради правни съображения. Те са направени изцяло от естествена кожа, без езика, който не е от значение. Подметката е древен полиуретан, ужасно удобен и здрав. Обувката поглъща крака ви комфортно, не го спарва и закотвя петата ви да не се клати в страни. Когато търсите обувки за бягане в повечето случаи сайтовете на фирмите ви оставят да изберете между параметрите лекота, стабилност и удобство. Ако една обувка дърпа в един от тях, изостава в останалите 2. Е, Вихрен 2000 са центъра между лекота, стабилност и удобство.

А сега малко философия, литература и маркетинг.

Ако сте гледали лекцията на Брус Стърлинг за бъдещето на някои неща, сетете се как той обяснява как си купил ментета Найки и обикалял с тях Белград, за да усети как се чувстват хората, които ги носят. Какъв е вътрешният комфорт да носиш обувки, които копират глобална марка. Какви са мотивите на производителите – хора, които могат да създадат много добра собствена обувка, но копират чужди.

Прототипът на Вихрен 2000 са соц адидаските, които се базират на моделa, с който Иван Лендл печели Ролан Гарос през 1984-та. Завода вече няма лиценз да произвежда Adidas, но вместо да изшият поредното менте с 4 успоредни линии или опит за близък модел на Louis Vuitton, те продължават в същата форма, но без марка. Което днес е рядкост. И е похвално. И е приятно странно.

Носейки тези обувки ще се почувствате като героинята на Уилиям Гибсън от последния му роман, която е маркетингов консултант, но не обича марки и изтрива всички маркови знаци от дрехите си. Интересна книга.

Коментари

Тук не може да се коментира.