Във времето на Facebook, всеки трябва да дефинира отново за себе си какво означава приятел.

За мен стои едно старо твърдение от Ze Frank, че това е човек:

– на който мога да поискам пари на заем;
– който бих помолил (и бих се радвал) да ме посрещне от летището.

Коментари

  1. 7 октомври 2008 @ 10:14

    „Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четерима приятели.“ Паскал спокойно може да стои в началната страница (като страховитото мед.инфо върху цигарите) на всяка една social network.

  2. 7 октомври 2008 @ 12:45

    Аз имам страшно много познати, но само няколко приятели, които знам, че ще ми помогнат когато нещата се смарангясат.
    Фейсбукоподобните мрежи са за да поддържаш връзка с хора които са примерно на майната си и няма как да излезете да пийнете нещо :)

  3. dragi mi smehurko #
    7 октомври 2008 @ 13:43

    баси прагматичното твърдение. доказателство за това, че всички се превръщаме в „mensch machines“.

  4. 7 октомври 2008 @ 15:09

    и аз не виждам връзката между съществуването на фейсбук и нуждата да предефинирам ‘приятел’

  5. Sabina_ #
    7 октомври 2008 @ 16:52

    Ам да опрем до там, че да придиряме на приятели…

  6. 7 октомври 2008 @ 17:26

    Проблемът е, че във фейсбук няма опции като „просто познат“, „добър познат“, „далечен познат“, „този дори не го помня“ и т.н. :)) Всички са приятели там, но едва ли някой се самозалъгва за цифрата на хората, които може да нарече приятел :) *Все пак аз съм фен на фейсбук, защото за момента е най-лесния и бърз начин да поддържам контакти с много приятели и познати, които са на хиляди км от мен. *

    Иначе за приятел най-много харесвам определението, което една бивша учителка ми беше дала:“ Приятел не е човек, с когото се чуваш/виждаш всеки ден. Приятел е човек, след (случайна) среща с когото, чувстваш топлина “ и настроението ти се повдига, а на лицето ти грее усмивка, добавям аз :)) Не вярвам много на показатели от рода на „да мога да разчитам на него“, защото различни хора са ме изненадвали в двете крайности :) Понякога напираш подкрепа там, където не очакваш и обратното.

  7. 7 октомври 2008 @ 18:53

    Интересно какво ще се получи, ако поискам пари назаем от всичките във фейсбука ми.

  8. rossi #
    7 октомври 2008 @ 19:00

    Навремето намерих за доста просветляваща дефиницята на Боно, че „a friend is someone who lets you help“. Днес, 17 години по-късно, чудно, но все още мисля така. Плюс тва с парите назаем, естествено :).

  9. dragi mi smehurko #
    7 октомври 2008 @ 23:11

    аз пък си мисля, че приятелят няма нужда от дефиниция. сърцето само си го познава.

  10. 8 октомври 2008 @ 10:06

    а пък зе франк има 2,000+ ‘приятели’ във фейсбук :)

  11. Radoinc #
    8 октомври 2008 @ 12:23

    Много хубаво, само че това са абсолютни глупости. Нямам намерение да променям нещо толкова фундаментално само защото някой някъде седнал и направил сайт. Още по-малко защото решил да е оригинален и заменил contacts с friends. Пък ако ще да има и 5 милиарда потребители и да е web 7.0.

  12. 9 октомври 2008 @ 9:26

    Ми, изобщо не е прагматично.
    Заемането на пари и посрещането на летището са две неща с много по-дълбоки корени.
    Тинк абаут ит.

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS