Коментари

1. 
   iveta #

   6 март 2007 @ 21:14

   az se kazvam iveta petrova marinova i sam ot BG no jiveq vav ispania
2. 
   Емо #

   6 март 2007 @ 22:46

   Еееех, спомени… Липсата на shuffle функция и най вече мини-щастието от уцелването на началото на дадена песен: нещо неописуемо!
3. 
   leo #

   7 март 2007 @ 0:08

   да, всяка сутрин минавам покрай тази табела… преди да пресека и да се озова в „рекламната градинка на СИБанк“, както я кръстихме ние, редовните ѝ обитатели…
   като се замисля, половината София има касети, закупени от Унисон… следователно половината София се състои от потенциални пандизчии…
   другата половина има касети на орк. Кристал / etc сръбски / etc гръцко – десето копие, но те не са потенциални зебри, понеже чалгата (поне така излиза) е под GPL =)
4. 
   seko #

   7 март 2007 @ 10:44

   само рива саунд оуу!
5. 
   Сашк0 #

   7 март 2007 @ 14:49

   Спомням си в училище превъртахме касетка с молив за да пестим батериите на Walkman-а…? slow-forward :-)
6. 
   Иво #

   7 март 2007 @ 15:40

   Е ние не с молив а химикал(ка) Шнайдер от тия жълтичките, много добре пасваше… :) ехххх сега с тия 50ГБ мп3-плейъри – никаква романтика, абе нищо въобще…
7. 
   читател #

   7 март 2007 @ 16:46

   Аз пазарувах от Лазаров Рекърдс.
8. 
   eneq #

   8 март 2007 @ 19:38

   аз пък работих над година в унисон:)
9. 
   stefeto55 #

   22 март 2007 @ 18:01

   tctctctctctctc xixiixixixixix maleeee
10. 
    stew #

    3 април 2007 @ 0:26

    ееееееееееееех, Шнайдеерки какви години бяха,
    На стария deck Hittachi имаше ( и продължава да има) брояч, японски тарилаткък.. записваш си коя песен, кога почва и после като превърташ, знаеш кога да спреш….