Да говориш за блога си е като да говориш за кучето си. Темата е тъпа за всеки друг, освен теб.

Въпреки това, цяла една индустрия се крепи от блогъри, които говорят за блогване на други блогъри през техните блогове. Панаир за хората, които правят панаири. Видеоклип с инструкции за хора, които правят инструктиращи видеоклипове. Циклично и евтино, но полезно за точния хм, таргет.

Защо тази индустрия съществува е разбираемо. На интернет "върха" стои рехава група хора, които са си изкопали ниша в дадена тема или са известни с някакво качество. Спонсорирани или сочени за професионалисти, те са малки рок звезди, чието мнение тежи; често смислено, често не.

О, колко прекрасен би изглеждал светът, ако сте на мястото на един от тези блестящи диаманти? Идеален! Денят, в който някой ми предложи да си изкарвам прехраната само с писане в интернет ще е денят, в който ще се съблека гол, ще пикая на конферентната маса и ще танцувам като стриптизьор в кокаинов подем.

Под достойнството на добрите е да следват съветите на статии ала "Как да спрем да сме невидими" или сайтове като Problogger. Това са уеб-еквивалентите на PR-материалите. Най-обширната възможна тема, която аудиторията може да смели. Някакъв човек печели от това да ти казва как да печелиш. И, еби му майката, има повече читатели отколкото аз някога бих имал.

"Правете топ класации и проституирайте за трафик в колкото може повече сайтове. Не бъдете проникновени, упорити или интересни. Не пишете за това, което обичате, освен ако това, което обичате не е популярно в Digg. И за бога, не си и помисляйте да пишете на повече от една тема." Казват те.

Pаботят ли техните стратегии или не е извън темата, защото това, което те правят е евтино като спам. Всяко тяхно произведение е породено от маркетинга, вместо от идеите. Това е мисленето, което води до продължението на филма Гарфийлд.

Има три неща, които съм разбрал от отличните сайтове: пиши хубаво, пиши често и пиши със страст. Ако овладееш това, ще си намериш аудитория.

Въпреки че повечето от Дългата опашка на Андерсън се оказа пълна глупост, централната мисъл – че за всичко се намира аудитория трябва да бъде подкрепена и запомнена. Бъдете взискателни към детайла; това е спасителната лодка за игнорираните, за невидимите.

Ако си струва да бъдете четени, някой ще ви чете. Ако си струва гледането, някой ще ви гледа. Ако си струва слушането, някой ще ви чуе.

Ако нищо не сработи, дайте съвет.

Ужасно е лесно.

(cc) Джак Шед.

Преведох горния текст, защото не бих могъл да го кажа по-точно. Това се класифицира към моята поредица наръчници за блогъри (1, 2).

***

Извън този ред на мисли, за пръв Creative Commons линцез ми върши работа да ползвам произведение, без да се замислям, че мога да сгафя нещо. Пратих email на човека, че съм го превел на български и той много се изненада; и зарадва.

Коментари

  1. MG #
    22 юли 2008 @ 9:30

    Хм, това е добро.

  2. 22 юли 2008 @ 10:03

    За момент си помислих че ти изказваш мнение в италик :), но …. стигнах края.

    Добър превод, иначе евала на Jack.

  3. Bobby #
    22 юли 2008 @ 11:14

    Как да спрем да сме невидими е невероятна статия. copyblogger ми е любимия блог.

  4. 22 юли 2008 @ 15:35

    Знам, че има такива блогове, но не съм предполагал, че някой ги чете :)

  5. 22 юли 2008 @ 20:42

    Мда :)

  6. 23 юли 2008 @ 13:28

    Хареса ми идеята за блогъра-проститутка :) по принцип това беше атрибут на журналиста, хихихих, как само има приемственост в медиите

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS