Докато чакам да излезе съдебното решение за моя случай с "24 часа", Дневник публикува хубава и добре написана статия за казуса "Автор: интернет"; от адв. Парушев:
Наскоро от името на наш клиент поисках от водещ национален всекидневник да си плати за неоторизираното ползване на снимки на Бербатов. Главният редактор се позова на "световната футболна практика", съгласно която "снимки на футболисти, свалени от интернет, могат да се публикуват свободно в периодичния печат". Опитах се да го извадя от заблудата и да му обясня, че за щастие световната футболна практика все още не е източник на правото в Република България, докато конституцията и законите, поне формално, все още са. За съжаление не успях да го убедя. До споразумение между клиента ми и въпросната медия не се стигна.
В статията може да разберете и изключенията, при които могат да се ползват авторски произведения.
Ново (20 минути по-късно): Сравнението на нарушение на авторски права с производството на картофи на адв. Парушев е добро, но неточно според мен. За мен, нарушението на авторски права не е кражба, а навлизане в частна собственост, както преди време се обяснявах за подобно нарушение в блога на Marc, т.е.:
…ако физически откраднеш една нова Тойота, Тойота има да продава 1 кола по-малко. Ако откраднеш снимка или софтуер, авторът пак може да си ги продава, но ти си нарушил авторските му права.
Това е същото като да си си направил частен басейн сред мизерията, с тревичка и шезлонги, и някой (в случая ти) да се изкъпе в него, без да плаща и да се попече после.
Дебилно статията сравнява копирането на информация с кражбата на картофи. Хайде вземете кило картофи и ми ги копирайте 1000 пъти, без да отнемате от първоначалното количество и без да садите нови. Обидно е да пробутвате едно и също малоумно сравнение при всеки спор за интелектуалната собственост. Но е типично за поддръжниците на копирайта – вместо да седнат да измислят нещо ново, само претакат стари идеи.
когато пазарът е горе-долу един, както днес, с откопирането на 1000 кила картофи, цената на картофите ще се снижи, защото предлагането ще се увеличи повече от търсенето?
Преди години в една книжка за немските радио и телевизия прочетох едно също толкова нагледно сравнение:
В Германия всеки, който притежава телевизор и/или радиоапарат е длъжен да плаща месечна такса на държавата за чисто теоретичната възможност да ползва държавните медии. Който обаче го прави без да плаща, не възпрепятства по никакъв начин легалните реципиенти – програмите така или иначе се излъчват и гледат/слушат.
Затова пък, ако откраднеш последния хляб от хлебарницата, следващият клиент няма да може да си купи. (Макар че, като се замисля, дори да го купиш, пак ще стане същото. В основата на проблема е репликацията на продукта.)
Сравнението, което добави Еленко по-късно, е доста по-подходящо. Друго сравнение, което обичам да ползвам, е позната на всички приказка за Хитър Петър, който си ароматизирал комата на пáрата от чорбаджийската скара. Интересно ми е да чуя от копирайт-феновете колко трябва да плати Хитър Петър на чорбаджията, който се е трудил за да си купи скара и наденица, за да има такава хубава ароматна пáра?
Парата се отнася към наденицата, тъй както отражението към снимката:) Виж обаче ако Х.П. реши да ползва на човека скарата за да пече плескавици с цел търговска дейност, би било крайно несправедливо търговеца да не получи някаква там малка рентичка, нещо….
Обаче, интернет съдържанието може да се копира перфектно от един на друг собственик, докато физическите обекти (като басейн) не могат. Басейните могат да се ползват, но с това идва риска да се повредят. И точно това е грешното според мен в случая – физически интелектуалната и др. собственост се износва и поврежда, а виртуално не. Когато пускаш нещо виртуално трябва да вложиш от себе си само веднъж и от него могат да се правят безкрайно много копия. Т.е. основанието да взимаш пари за ползване е по-малко. Въпросът е: Да направиш ли нещо веднъж и да дадеш на всеки да го подобрява (от което и ти да се възползваш) или всеки да прави много малки неща от същото нещо с различно качество?
Никога не съм имал проблеми с ползването ми на снимки от други хора, а снимам доста и нито някакъв измислен копирайт си слагам нито нищо…’кви са тия глупости…
па аз отдавна искам да видя как с екопира шпеков салам, ама нейсе..