Селекцията с поезия в сайта на М-Тел е разтърсваща. Нещо като „Best of Love Poetry“, пиратско издание. Анонимни стихчета (от типа „ти си роза, ти си крем“) до противоречиво хайку на английски. Мопасан до Робърт Бърнс.

Как бихте реагирали ако получите сонет 144 на Шекспир, за който критиците казват, че откровено се говори за венерически болести:

Two Loves I have of comfort and despair,
Which like two spirits do suggest me still:
The better angel is a man right fair,
The worser spirit a woman colour’d ill.
To win me soon to hell, my female evil
Tempteth my better angel from my side,
And would corrupt my saint to be a devil,
Wooing his purity with her foul pride.

Или пък орязано стихче на Емили Дикинсън, в което тя кълне суетата?

I’m nobody! Who are you?
Are you nobody, too?
Then there’s a pair of us -don’t tell!
They’d banish us, you know.