Чета си аз прекрасен текст, който аргументирано обяснява как дори в САЩ не могат да се печелят пари от чисто блогване… И от него попадам на още по-прекрасен текст на Пол Греъм, който обяснява как PR системата работи благодарение на мързела на журналистите:

PR е еквивалентът на оптимизацията за търсачки (SEO); вместо да си купуват реклами, които читателите игнорират, фирмите плащат, за да се пъхат директно в новините.

Най-доброто сравнение, което съм срещал.

Пол също прави валиден аргумент, че предимството на PR-а е, че малки фирми могат да си позволят PR, за разлика от рекламата, която е изгодна само за големи.

Във връзка с първия линк – за разлика от медиите, които могат да си позволят да публикуват платени PR публикации, блогърите не го правят и затова са игнорирани. Още:

PR експерите се страхуват от блогърите по същата причина, поради която хората ги харесват – честността. 

Средностатистическата българскиа медиа е непрофесионална почти колкото средната българска PR фирма е друга тема. Но понякога искрено се забавлявам като чета PR публикации и езика вътре. То е направо отделна езикова форма.

***

Извън този ред на мисли, няколко месеца след като го пуснах, мога да кажа, че микроблога по-долу успешно обира най-интересните неща, които съм прочел – около 250 на месец. Четете ли ги?

Разкарах Twit-овете, защото ми седяха извън контекст.

Та, искам да кажа, че освен нещата които си текат долу, ще публикувам по-ценните линкове като публикации "горе", за да акцентирам върху тях и да събера вашите мнения.

Коментари

  1. by #
    18 юни 2009 @ 11:32

    Мии, много рядко чета това, което ти си чел.

  2. 18 юни 2009 @ 11:37

    По повод повода … имам доста за казване и се страхувам да не оспамя тук. Иначе ако върнем нещата към дефинициите за това какво е ПР и как се практикува и нещата ще си дойдат на мястото. А по въпроса за честността и блоговете и ПР-а в мрежата … http://www.briansolis.com/2009/06/the-state-of-pr-marketing-and-communications-you-are-the-future/

  3. r #
    18 юни 2009 @ 11:57

    интересни цитати си дръпнал от така дългия текст. ако човек не се зачете в оригинала, току виж останал с погрешно впечатление.

  4. 18 юни 2009 @ 12:23

    Бях спрял да поглеждам нещата долу откакто намеси туатър. Сега прочитам, че си го спрял и пак ще почна да се заглеждам.

  5. user002 #
    18 юни 2009 @ 12:48

    винаги преглеждам читанката

  6. kay #
    18 юни 2009 @ 14:32

    Редовно чета фййда ти от Google Reader, но не тук. Абониръл съм се за него директно – четем доста от същите издания изглежда.

  7. soap_opera #
    18 юни 2009 @ 14:41

    Хм, „прави валиден аргумент“ и след това „езика вътре. То е направо отделна езикова форма.“ Оставям на автора да коментира буквалния (си) превод.

  8. miroslav #
    18 юни 2009 @ 17:10

    Честни блогъри; амин,
    затова в UK има закон, според който, ако една публикация е подбудена от заплащане или други материални обалги и това не е изрично опоменато, се търси отговорност и у автора (бил той и блогър) и в подбудителя.

    Отделно не ти вярвам и на поста за artnewscafe, имаше прекалено търговско излъчване ;)

  9. 18 юни 2009 @ 19:21

    Miroslav, да, така е. Още не мога да изхарча парите дето взех от ArtNewsCafe.

  10. 19 юни 2009 @ 9:00

    > Средностатистическата българскиа медиа е
    > непрофесионална почти колкото средната българска
    > PR фирма е друга тема. Но понякога искрено се
    > забавлявам като чета PR публикации и езика вътре. То
    > е направо отделна езикова форма.

    Хм :). Написвайки първото изречение и критикувайки точно изказът на други искрено ме забавлява :)

    Иначе съм съгласен с горенаписаното. И не чета Читанката… предпочитам facebook/twitter

  11. miroslav #
    19 юни 2009 @ 12:04

    Не съм споменавал пари, не си представям и облаги (от какъвто и да било вид),
    но не Ми седеше естествено, на фона на останлите постове (следя ги от ~2004).

  12. 20 юни 2009 @ 19:02

    Преглеждам редовно читанката и много ми харесва.

  13. 24 юни 2009 @ 20:31

    Дончо, хайде и аз да ти направя забележка – в твоята забележка има 2 – 3 грешчици. Ето тук:

    „Хм :). Написвайки първото изречение и критикувайки точно изказът на други искрено ме забавлява :) “

    Можеш ли да си ги откриеш?

  14. 24 юни 2009 @ 20:32

    Еленко, благодаря за добрите статии, към които насочваш често тук долу.

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS