Люси беше красива жена и го показваше. За днес бе избрала обикновен костюм. Носеше потник, оставящ около двадест и пет сантиметра разстояние до сините ѝ дънки. На това разстояние беше изписана елегантна татуировка с формата на грациозен и силен тигър. А надписът бе “Момичето огън”. Беше си го направила преди десет години, малко преди рождения си ден, за да подразни баща си, който мразеше подобни неща. Великолепната ѝ огненочервена коса бе разпиляна свободно като водопад. Синкавите очи притежаваха необикновен магнетизъм със загадъчния поглед. Тя се усмихваше рядко, но когато го правеше белите ѝ зъби придаваха магически чар на бледото лице. Фигурата ѝ – стройна и слаба. Краката ѝ бяха дълги и жилави, а ръцете – без никакви мускули. Бяха нежни, с тънки пръсти като млади клонки на брезичка. Но само да поискаше можеше да превърне крехкото си тяло, на вид безпомощно при схватка в универсална бойна машина.

В Google има ирония. Търсейки произходa на израза „света вода ненапита“, попаднах на романа Кобра, откъдето е горния цитат. След бърз прочит на първите глави открих, че това е перфектния сценарий за първият чалга филм на Пайнер: твърди жени, стари коли, бира Плевен и вестник Tруд. Ще е забавно. Ще отвори много място за product placement.

Авторката явно е продукт на класическото образование по българска Литература. Изглежда наивна почти колкото псевдонима си – Глория и почти колкото факта, че се е снимала с тениска със слонче пред коледна елха. Нещо ми подсказва, че всичко това ще допадне на продуцентите.

п.с. Офертата е с намаление.