Поредното добро есе на Пол Греъм относно нещата, които ни разсейват.
За много неща е прав. Например, че можеш да спреш телевизора, за да не те разсейва, но не можеш да спреш интернета. Все едно да спреш да ядеш, за да не пълнееш.
Но иначе неговият подход е краен – ползва интернет на работния си компютър само за да качва и сваля файлове, а пощата и браузъра му са на компютър в друга стая. Така открива че прекарва в интернет час на ден и това му стига.
толкова е вярно.
хах супер яка статия. класира се във фейвъритс/разни : )))
и е супер прав – имам са да си пиша ПХП-то на курсовата работа по дизайн и от едното ми рамо чувам – аре бе – една Дота само. все пак е 11:40 после след обяд ще седнеш да пишеш…
аз май трябва по-скоро да си сложа един комп с 8мб видео карта : ) макар че като се замисля и на такава ми вървеше Дотата преди…
да, много приятна и вярна, ама какво ми пречи да седна на компютъра с интернет и да откарам там 3 часа…. при мен със сигурност няма да проработи.
а какво правим, ако работата ми е свързана с браузване. толкова е лесно от онова, което ти трябва, да стигнеш до онова, което ти губи времето:)
И каруцарите слагат на конете кожени капаци отстрани на очите да не се разсейват и плашат. Много ефикасно било, конят ходел само където го натирят.
Много приятно четиво..
Еленко имам запитване, платфорамата на блог-а ти поддържа ли trackback?
gradinko, я кажи кво става с легализацията.. мани ти конете..?
Абе я не се разсейвай от темата, наркоман:) Нищо не става с легализацията, да не говорим и че лятната суша настъпва:(
Страхотно пише тоя човек. Много интересно четиво.
Значи, една лампа четиристотин ватова лампа дето не излъчва в зелената част на спектъра, един вентилатор, един стар шкаф, и „лятната суша“ си отива, отивааа.
ЛОЛ тавтологичните тавтологии са тавтологични.
една запетайка би решила проблемите