Мило дневниче,

Не съм се появявал отдавна, защото в последните няколко дни ми беше забранено да работя с машини.

Единствената технология, с която се занимавах е този уред на снимката. Това е цифров термометър Омрон. Японски. Най-красивата, изгодна и полезна японска вещ за 10 лева, която можете да си купите. Лапате го като сламка, след 10 секунди той изписква и показва температурата ви с хладна японска точност.

Омрон ми служеше да си замервам температурата често, защото през лятото вдигнах рекордните (за мен) 41 градуса (при температура отвън – 39) и не исках да се стига пак до там. Или поне ако се стига да съм информиран по-често докъде съм стигнал. Или да имам неоспорими цифрови данни, ако съм си подобрил рекорда.

Та, също както експресните тестове за бременност, дигиталните термометри се купуват със смесени чувства. Но когато сте в нужда, ви спестяват няколко минути тропане с крак преди да узнаете неизбежното.

Но не това е най-важното.

Най-важното е, че сега съм добре и че в следващите дни ще наваксам пропуснатите впечатления.

А съм сравнително добре, защото пия един странен антибиотик – Клацар.

Ще повторя – Клацар.

Що за човек трябва да си за да ви хрумне това име? То е по-подходящо за злодей от анимационен филм за деца от 8 до 12 години.

Но както и да е, с Клацар се сдобих по следния начин:

С температура 38,2, отидох при личната ми лекарка и ѝ обясних как се чувствам. Тя знаеше за рекордите от лятото и този път не се поколеба да ми предпише директно антибиотик. Тя извади кочана с рецепти, който беше брандиран отгоре до долу с Чайкафарма и ми предписа Клацар. Изненадващо, Клацар е производство на Чайкафарма.

По нейна препоръка отидох до най-странната аптека на света – тази на Военна болница, където още ползват онези соц шкафове за лекараства по-известни като въртушки. Жената вътре е страшно любезна. Погледна рецептата и каза: „О, Клацар – отличен избор. Ще видите колко е хубав.“ Сякаш хвалеше моя избор за вино или ментови бонбони.

Зачетох се в листовката на антибиотика. Точка 2 – „Преди да използвате Клацар“ изрично ме предупреди да не работя с машини докато приемам лекарството, така че сега разбирате какъв риск поемам, пишейки тези редове.

От любимата ми точка 4: „Възможни нежелани реакции“ разбрах, че съм получил почти всички възможни: загуба на бдителност и съсредоточеност, световъртеж, загуба на слух и обоняние, повръщане, кошмари, халюцинации.

Не получих само 4 „реакции“: гърчове, оток на лицето, потъмняване на зъбите и алергични обриви. Като се замисля, направо съм на далавера.

Явно антибиотиците не ми действат добре. Лятото използвах друг със свирепо име – Зинат. При него имах същите оплаквания, без загубата на слуха и без халюцинации.

Но, важен е принципът. Остават ми още 4 таблетки, които смятам да довърша, без да обръщам внимание на факта, че и в следващите 2 дни пак няма да има значение дали ям палачинки или зеле.