Личи ли ми, че напоследък чета NYTimes през RSS?

Май да.

Нищо де.

Ето хубава статия, която обяснява как средната (и креативната) класа в Ню Йорк вече се радва на финансовите фалити, щото ресторантите и хубавите места вече няма да са препълнени с инвестиционни банкери.

An economics professor at Cornell, has written about the phenomenon of Americans who feel impoverished because of the towering wealth of those above them. In New York City, he said, those feelings are compounded by the sense that much of the wealth at the top is derived from financial instruments that merely move money around.

“It’s one thing if people are adding value to society,” Professor Frank said. “But there is skepticism that this is all a shell game and these guys are not adding value, at least to the extent that justifies their salaries.”

Kathryn Lyon, 62, who works at a legal staffing firm, and her husband, who works for the city, have wanted to buy an apartment in Manhattan for the last seven years, but have felt priced out by the wealthy.

“The city has been so damaged by this wealth, and the middle class has been forced out,” Ms. Lyon said. “You’re holding on by your fingernails to stay in the city.”

Мащабът е друг, но същото е и в България. Общата омраза към мутрите и легалните кръгове около тях е защото парите им не отговарят на стойността (и на данъците), които допринасят към обществото.

Същото е и за имотите – цените на апартаменти в София са нереално високи, защото има хора със свободни пари, за които не е проблем да похарчат 2000€ на кв. м., което е добра цена, но за Брюксел.

Жалкото е, че понеже сме малка нация, тукашните големи кризата ще ги удари по-малко и със закъснение.