В пътя към щастието се наложи да си сменя къщата. Сега живея във фамилна къща, където на всеки етаж е разположен някакъв клон на родата. Хазяинът ми е на ет. 2. Вчера го срещнах да съпровожда възрастна госпожа с патерици, любопитен поглед и вежди изписани с кяфяв молив.

„Привет“, поздравявам притветливо.

„А! Вие ще да сте новото момче? Приятно ми е, аз съм домоуправителката. Ако имате проблеми с нещо – обаждайте се. Той (сръчква хазяина ми) е по електрическата част.“

„Това е леля ми“, уточни хазяина, за да разбера ситуацията.

„Благодаря, ще разчитам“, казвам аз и вече съм на път да продължа, когато бабата ме задържа.

„Вчера някакви хора влизаха, кабели опъваха…“

„Ами да, прокарах си интернет. С това работя…“

Въпросителен поглед.

„Кабел за компютъра“ обобщи хазяинът ми.

Лелята го разбра, посвоему.

Коментари

Тук не може да се коментира.