Oпуквах новия брой на хартиения Wired по някакви гари и летища и се вдъхнових от отварящата статия, която подканва хората да си закрият блоговете, щото вече пазарът е наситен и обяснява как Twitter, Facebook и Flickr ги изместват. Не бих могъл да го кажа по-добре. Статията звучеше сякаш аз говоря, ама далеч по-умно.
Оставих си бележка да я линкна по-късно. На следващия ден я видях спомената в български блог, но сега не мога да открия кой. (Нека автора се обозначи, за да му дам кредит за наблюдателността.)
Блогването в наши дни е загубило интимността от началото си. Казвам го с пълното съзнание, че американците са поне 5 години напред в тази сфера (че да напишат тази статия). "Пазарът" на блогове тук не е наситен като американския, но вече дори в България има публикации, които те хвърлят в размисъл дали авторът е поел инициативата, или обекта на публикацията. И, както винаги, е пълно с хиляди блогове, които пишат какво е закусвал авторът или котката му. Което касае само тези, които познават, ама наистина познават автора и особеностите на котката му.
Светлината в тунела се нарича Facebook или каквото дойде след него. С Владо си говорихме онзи ден, че не толкова, че Facebook ще избие блоговете, а ще вземе да затвори личните неща в себе си. Като гледам статусите на хората във Facebook – повечето са микроблогинг на тема закуски, котки и офис живот. Галерии от партита. Това не е лошо. Напротив – това е добро, защото тези сигнали са важни само за приятелите на автора, а не за целия свят. Така шумът в интернет се ограничава.
Освен това, да публикуваш лични неща във Facebook е далеч по-безопасно отколкото в блог. Представете си, че кандидатствате за работа. HR хората ще са ви потърсили в Google много преди да се явите там и ще са видели всякакви лични снимки от вашия блог. Те няма да издадат кой-знае-какво, но със сигурност ще направят невярно впечатление на някакви непознати, от които (в случая) зависи вашата кариера.
Мисля си, че след време затворените общества ала приятелски кръгове във Facebook ще отсеят блоговете само до такива, които могат да подават сигнали на широка аудитория, информират за правилните решения (продукти) и повдигат, с извинение за клишето, обществен дебат.
web 2.0 има нужда от класически фикс до 2.1, в чийто .changelog да пише:
– reduced noise
шумът не е само в уеба, той е във всички продукти, до които технологията е дала евтин/лесен достъп – и от които уеб се опитва да се изхранва – музиката и фотографията са най-осезаеми. за видео какво да кажа освен youtube..
събуждаме се в крайна сметка за поговорката „много баби – хилаво дете“, само че на еееееей такъв гранде мащаб.
Всичко опира до една – да я наречем – публицистична релевантност. Който смята, че блогът като тип интернет-медиа се е превърнал в запазено място за обществено значими дебати, разбираемо размахва пръст пред авторите, пишещи за котките си. За тях – тук:
http://www.masternewmedia.org/news/2008/02/05/microblogging_and_lifestreaming_a_beginners.htm
От коментар под оригиналната статия в Wired:
„How can you say that Twitter gives full expression if you can only include 140 characters. Have people stopped having thoughts that extend beyond 140 characters now?
How can you say that Flickr gives full expression if it only takes photographs without extended text, audio, or film?
How can you say that Facebook gives full expression if you dare not say anything that could jeopardize your career or being hired for prospective jobs over the next fifty or more years?\“
–––
Все пак най-сетне отидох да проверя какво е това twitter. Пише, че е нещо, с което хората ти казват какво правят в момента. Не мога да разбера – дразните се, че блогърите говорят за това, какво правят в момента, т.е. тривиалщини, и в същото време се кефите на услуга, която е специализирана именно в тривиалщини!?
––-
Та, Еленко, кога да чакаме да закриеш блога си:)
И новия позорен коментар за суетни би бил блогъри – „марш да качваш снимки във facebook“ :)
Блогнах по темата в новия си блог: http://www.gradinko.bg/
Gradinko, честит блог! Желая вдъхновение и хм, успех.
Аз съм третия ти абонат според Google reader :)
Логиката ти ме смайва.
Според теб е по-добре да се ползва сайт, който е създаден с цел проучване на хората и продаването на тези факти на заинтересовани компании?
Освен това… който иска ще пише за котката си, който иска ще пише за политика. Не смятам, че някой може да каже чие мнение е по-ценно.
Колкото до пренасищане на пазара, не знам, не мисля, че за нашите ширини важи това наблюдение. При положение, че хората ползващи компютър и имали персонален компютър, също така имаши необходимата компютърна грамотност все още не са твърде впечатляващ процент.
И последно… много мразя някой да ми дава акъл какво да правя с личния си живот, как да се забавлявам и тн.
Повечето блогъри предполагам, ще реагират по подобен начин. Те не са започнали да блогват с идеята „я, отворена пазарна ниша, нека пиша, само докато съм оригинален, а после, когато всички започнат да блогват ще спра, защото желанието ми да споделям и да пиша, ще изчезне.“
П.П. Не понасям Фейсбук, нито МайСпейс.). Между двете няма грам разлика.
@Eneya: MySpace ruulz. Facebook sucks. Но преди да ги сравняваш, наистина ги разучи добре. LOL
@Eneya: пренасищане? на пазара? на блогове?
Гледам нещата стават сериозни и се заговори за маркетинг. Мисля да помогна като читател, който доброволно отговаря на въпрос от фокус група – „Вие какви блогове харесвате?“ Харесвам лежерни такива – много си личи, когато не са. Много се познава, когато не е имало flow :)
Пуск!
Биляна. Разучила съм ги. Фейсбук е създаден, за да могат ЦРУ да събират данни за хората и никой да не вряка за намеса в личния живот. + това сайтът се използва като огромно тестване на потребителските вкусове. Тоест – маркетинг-творение.
Владог – не го казвам аз, а статията, към която линква Еленков.
„Funny. I would not have found this article if it were not for a blog who linked to it.“
http://www.wired.com/entertainment/theweb/magazine/16-11/st_essay?showAllComments=true&commentId=5qig
Съгласен съм с това: http://theplamen.blogspot.com/2008/11/blog-post_25.html
Всяка технология придобива толкова сила, колкото потребителите и дават. Т.е. никой не ви кара да поствате лични неща във Фейсбук или където и да е.
По темата: http://www.theregister.co.uk/2008/10/23/sickie_woo/
Преди няколко месеца открих facebook. Затворих блога си, защото така и така поводите да го бях отворил са покрити от fcebook. Планирам да си оставя само галерията със снимките, която също е ограничена за публичното пространство.
Facebook и блоговете са различни жанрове. Не всички добри поети искат да пишат романи, а повечето романисти предпочитат да не публикуват стихотворните си опити. Затова има и поезия, и проза. Едното не прави другото излишно.
A propos, какво общо има пазарът? Ако никой не купува стихосбирки, поетите ще спрат ли да пишат?
Май има пазар за статии по харчещи се теми, без значение дали казват нещо разумно :)
facebook става, когато се ползва по предназначение – за кучки и партита. status updater-ите, които те осведомяват за закуската си, дразнят.
„How can you say that Twitter gives full expression if you can only include 140 characters. Have people stopped having thoughts that extend beyond 140 characters now?
Напълно съгласен съм с това. Блоговете си имат своя чар – независимо дали ще са бизнес такива, лични, маркетинг насочени – всеки може да допринесе малко или много на Обществото. Обаче микроблоговете, във формата, в който аз съм ги виждал – са един съкратен SMS, в който посмъртно не можеш да побереш смислено послание, освен ако не направиш библиография на микроблоговете с няколко тома от по няколко милиона микроблога в себе си.
Това може дори да е ефектно и екстравагантно, но не и наличието на стотина буквички, които трябва да броиш, за да се вместиш в тях (да, това наистина е ограничение).