Докато се опитвам да предвидя колко добри дела може да свърши държавната администрация в спа хотел с 6500 USB пръчки и 500 антистрес топки в ръце, днес се роди новото клише – социален вектор. Наайс!
И докато Поморие събира най-доброто от двата свята – хотел & училище, София води в още една статистика – градът, където учениците пият най-много. Къде се случва това? В чужди домове – 48% и дискотеки – 44%. Ех тези палави чужди домове… Но! Аз предлагам да си стиснем ръцете и да измислим нова дума, да не е неточното дискотека?
***
Извън този ред на мисли – усетих как докато си в чужбина и четеш български новини, нещата ти се струват ужасяващи поради контраста; но приятното е, че в момента, в който си хм, тук, приемаш всичко с една приятна доза насмешка. Това, поне за мен, обясни голяма част от истерията, шока и неразбирането в коментарите на българите (полу) емигранти.
аве на чужденците им е странно, защото нямат нищо общо с нашия манталитет
Що неразбиране и шок, а не просто друга перспектива? Не ти ли се струва ограничено да получаваш само коментари базирани на насмешка и притръпналост към домашните теми. Ако усещам някаква истерия дори в личната ни комуникация тва е предимно от твоя страна и се дължи на предубеденост, че емигрантите те гледат от високо (коет в моя случай поне не е вярно). Ама нейсе…
хехехе. социален вектор с лява поляризация, предполагам?
Аз отдавна съм измислил друга дума за питейните заведения наречени дискотеки. Селскотека е много точна дума за тях.
„Социалният вектор“ е удобна дъвка за нищонеказващите партийни шамани тип агент Гоце или смешниците от рекламата на БСП за местните избори от миналата година. Спомням си как кметицата на Сомоля в някакво интервю връткаше „социално-либералния вектор“ във всякакви трансформации, които позволяваше политическата геометрия. Явно „либералната“ компонента на „вектора“ е изпаднала в немилост покрай последното гласуване на НДСВ във вота на доверие.
Името е клуб?
Еленко,тази статия за пияните ученици е пълна боза.
Тук в Испанията,толкова много друсат и пият,че нашите ученици едва ли някога ще ги стигнат.
Да не говорим,че лапетии по 12 години съм ги виждал в такова състояние,в каквото аз съм попадал само един път.