защо да е тъжно и депресиращо? ако имаше труп с пръснат мозък щеше да е тъжно и депресиращо. един албум със стари (от гледна точка на моята възраст) снимки е нещо забележително интересно. по-добре е да го пречупвате през кулурната му стойност, а не през битовата алюзия, която му налагате. не изнасилвайте спомените. дори и да са чужди.
Снимката е хем шокираща, хем естествена – за някого някъде това минало вече няма значение. Събрано в албум с твърди корици и плюшен пискюл за отбелязване на страниците… Най-тъжно е, ако самите участници във фотосъбитията са го оценили като ненужен. И все пак, като „срещнеш“ албум на улицата, не можеш да го отминеш току-така. Все някакви въпроси се явяват :(
Това е страшно тъжно и депресиращо…
Трябвало е да го прибеш ако някой си го потърси.
опит за експанзия на публичното от страна на частен субект…леко тъжен, но сравнително успешен след появата на тази публикаця!
I don’t get it
някой го е разглеждал точно преди да си прсъне черепа и после някой е скрил трупа и е помел кръвта и парченцата мозък perhaps…
Тъй като си се засилил със снимките, какво стана с домата?
защо да е тъжно и депресиращо? ако имаше труп с пръснат мозък щеше да е тъжно и депресиращо. един албум със стари (от гледна точка на моята възраст) снимки е нещо забележително интересно. по-добре е да го пречупвате през кулурната му стойност, а не през битовата алюзия, която му налагате. не изнасилвайте спомените. дори и да са чужди.
За сметка на настроението от албума, комбинацията „ЦИКЛЕНЕ ГЛАСУВАЙТЕ НА БАЛОТАЖ!“ е много свежо!
Снимката е хем шокираща, хем естествена – за някого някъде това минало вече няма значение. Събрано в албум с твърди корици и плюшен пискюл за отбелязване на страниците… Най-тъжно е, ако самите участници във фотосъбитията са го оценили като ненужен. И все пак, като „срещнеш“ албум на улицата, не можеш да го отминеш току-така. Все някакви въпроси се явяват :(
Ужас, имам същия албум, същите снимки и пози…Настръхнах просто!!!
Я в ступоре \: