Сапармурад Ниязов е сред любимите ми диктатори, заедно с Уго Чавез. След като кръсти няколко месеца от календара на себе си и на майка си, днес той забрани плейбека, излъчването и изпълнението на предварително записана музика.

Ходът му е колкото и противоречив, толкова и умен, посвоему. Забраната на плейбека, само на плейбека, трябва да се подкрепи със закон навсякъде. Подигравките с публиката не трябва да са легални.

Ако тук се възложи подобна забрана, българските изпълнители ще простестират. Ще лобират в парламента. Пост-естрадата и поп-фолкът ще отбележат спад, но в дългосрочен план качеството им ще се подобри.