Три години след първия наръчник за блогъри, ето продължение на моите напътствия как да се изразяваме по-добре в интернет. Надграждам с нещата, които съм научил през това време.
***
Използвайте WordPress (или софтуер, който ви дава пълни права върху съдържанието; и върху себе си.)
Странно начало, а?
Че и дълго.
Хората продължават да ме питат как да си направя блог. Преди трудното беше, че блог софтуера беше оскъден, скъп или сложен. Днес – че има прекалено богат избор от лесен софтуер, който след време може да се окаже недостатъчен.
Ако искате блог, който да не ви отеснее, инсталирайте си WordPress. Но на ваш, собствен хост – част от сървър, върху която имате права да качвате и стартирате файлове. Процедурата е следната:
- Купувате си хостинг
~60 лева на година от host.bg или cbox.biz (и двата съм ползвал; и са OK); - Купувате си домейн
~20 лева на година за .com. Най-често с хостинга (горе) ще ви дадат домейн безплатно. Ако ли не, ползвайте dom.bg за да си регистрирате – интерфейса на сайта им е като супа топчета, но имат златна поддръжка и се плаща лесно; - Изтегляте и инсталирайте WordPress там
Ако сте упорити, би трябвало да се справите с 5-минутния гид за инсталиране. Все пак препоръчвам да помолите приятел програмист или уеб мастър да ви асистира за тази стъпка (срещу почерпка). На тях ще им отнеме секунди.
WordPress е софтуер с отворен код. Този факт не вълнува простосмъртни като мен и вас, защото няма да тръгнем да пишем уеб приложения. Но е важно, защото този вид софтуер се променя лесно и има хиляди хора, които пишат приставки и красиви шаблони за свободно ползване.
(Когато хората мерят приставките си за WordPress, се чувствам все едно карам стара френска кола с несъвместими резервни части, защото Eenk.com стоически ползва бутиков софтуер… и си носи последствията за това. Но като започвах през 2003, нещата бяха различни. Сега съм прекалено привързан към кода, написан от Сергей, за да мигрирам.)
Притежавайте
Имайки ваш домейн, хостинг и права върху софтуера, разполагате едновременно със сайта си и с всичко, което създадете в него. Иначе губите или потенциален приход, или авторските си права. Или и двете; например:
- Ползването на уеб услуги като blog.bg на теория ви лишава от авторски права. Под всеки блог в Blog.bg грее надписа Investor AD © 2001-2008 All rights reserved. Ако утре напишете или снимате нещо, то може да се появи на Tialoto.bg в статия за Азис, без да имате право протестирате, защото този сайт е собственост на Investor Group;
- Платформата Blogger.com (собственост на Google) не си приписва правата на това, което създадете, но от нея не може да мигрирате и не можете да променяте софтуера както ви скимне. Ако един ден Google почнат да слагат рекламки, губите потенциален приход. Ако нарушите политиката за съдържанието им, могат да ви цензурират.
Създайте и опознайте правната си рамка
Изберете правила, под които да се разпространява съдържанието на блога ви.
- Ако искате да не се разпространява повече, сложете Всички права запазени;
- Ако искате други да го ползват, цитират, ремиксират; и ремиксите да са все така свободни, изберете отворен лиценз.
При избиране на отворен лиценз, задължително разберете какви права и задължения са обвързани с него. Неразбирането може да доведе до драми в бъдеще. Например: при инициативата Блог на републиката на Бого Шопов, от месеци в долната част на сайта пише, че всичко е хем с всички права запазени (най-строгата рамка), хем е Creative Commons Признание 2.5 (най-свободната). Което си е правен нонсенс.
Нито един от двата варианта не ви осигурява магическа правна защита, но е волеизявление от вас как другите да ви ползват. Въпреки това, с избирането на лиценз и въпросите няма да спрат. След моята пата-кюта с 24 часа, хората дори ме питат дори дали могат да сложат линк към моя сайт. Можете, разбира се; можете дори да разпечатате и продавате всички снимки от този сайт, стига да ме цитирате като автор. Аз съм ОК с това и затова съм избрал подобен лиценз.
Не се влияйте от статистика
Преди време, в Google Analytics (софтуер за следене на потребителите във вашия сайт) имаше надпис: warning, seeing this data may influence you on what you write. Той беше в статистиката за ключовите думи, които са докарали най-много хора във вашия сайт. Сега го няма.
Виждайки какво се щрака, много блогъри слагат търсените думи в заглавието на статиите си, което подвежда читателите. Някои дори сменят темите, за които пишат, което е още по-страшно, защото е вид авто-цензура.
Първо идват идеите, после текстовете, после статистиката. Ако всички пишехме за това, което хората търсят по статистика, скоро всички ще почнем да пишем за фолк; или порно.
Правете сайт за хора, не за търсачки
Миналата година имах шанса да посетя централния офис на Google за Европа, където се срещнах с Брайън Уайт, лидер на Generic Search тима на Google. Единственият Search Engine Optimization (SEO) съвет, който той даде е – правете страници, които да се четат и запомнят лесно от хора. Не от търсачки.
Търсачките се лъжат лесно. Пример: всеки път като напиша смислен коментар в Slashdot, eenk.com се взривява от трафик. Хиляди англо-говорещи хора щракат да видят сайта на човека, който е написал някаква мъдрост. Идват тук, виждат, че е някакъв странен сайт на кирилица и си отиват като уеб шум. Рейтинга ми в Google скача, но не печеля нищо, защото никой не ме запомня или пък да се абонира. Едва ли ще кликнат и на реклами. В крайна сметка, махнах линка към блога си оттам.
Последното нещо, от което се нуждае интернет сега е още шум и замърсяване с линкове. Премислете добре всички приставки, които омотават текста с етикети и облаци от думи, за редовния посетител нямат много смисъл, а го товарят с визуална информация.
Инвестирайте времето за SEO магии в това да напишете нещо смислено. В крайна сметка, това е целта ви. Ако искате да пишете интересни неща всеки ден – пишете интересни неща всеки ден. Ако искате да мамите търсачки, намерете си работа да оптимизирате онлайн магазини или сайтове на хотели.
Според Джон Клипингер в A Crowd of One (страхотна книга) именно разделението на труда е отделило хората от маймуните, защото когато хората задобряват в различни неща, с това производителността на една група се качва. В наши дни няма смисъл от универсални бойци.
Извън това, което виждате с очите си, този сайт няма SEO оптимизация. И се справя приличнo.
Свикнете, че няма да печелите (първоначално)
Ако мислите, че от блог ще изкарате бърз и директен финансов приход (като например шмугвате AdSense реклами между абзаците), бих ви препоръчал да захванете друг бизнес.
По мои, съвсем субективни изчисления (консултирани с Dzver-а), на 1000 импресии (показани страници) в български сайт, с AdSense се печелят 40 стотинки. На теория този блог би печелил 80-100 лева на месец, което по-скоро не си струва.
Вдигайте качеството и карайте нататък, мислейки за дългосрочния и неизбежен успех.
Не залитайте по поредното 2.0 нещо
Само защото вчера е излязло някакво безплатно Web 2.0 приложение, не значи, че трябва да се приземи във вашия сайт. Хората се объркват от светкавични промени. Винаги търсят познатото старо.
Когато правите промени, важното е да ги обосновете добре.
Създайте и обосновете правила за ползване
Убедете се, че посетителите на сайта ви знаят какви са правилата вътре. Ако стане кеч, вие сте крачка напред, защото сте ги поставили първи. Не толерирайте тролове, а поведението, което смятате, че е удачно и изгодно за вашия сайт.
Когато някой се оплаква, че сте го цензурирали, обяснете му как да си направи блог.
Дори може да създадете собствени правила за правопис, да не се чудят хората защо не слагате кавички или защо пишете медиа.
Създайте си умерена и смислена публичност
Пишете смислени коментари по другите блогове. Само така ще се откроите и плените ценна аудитория за вашия. Ако оставяте коментари навсякъде, ще ви считат за спамър.
Запишете се в TopBlogLog.com – класацията на българските блогове и кандидатствайте за Блогосферата на Дневник. Това трябва да ви осигури достатъчна публичност.
Оттам-нататък всичко е въпрос на това какво ще произведете.
***
П.с. Сега е моментът да преговорите How to Write a Better Weblog от Денис Махони.
Харесва ми как поставяш ударение върху писането на качествено съдържание, въпреки че почваш с технически детайли. Тия дни се мъча с есета и си припомням, че на нас българите умението ни за писане е унищожено от образователната система. Единственият начин да се научи човек е да забрави наукообразния стил, да си седне на задника и да пише до откат.
Чудесен пост с много примери, но това не го схванах :
… но от нея (blogger.com) не може да мигрирате
Надявам се знаеш ,че можеш спокойно да експортираш целия си блог и да го импортираш в почти произволно избрана платформа.
btw що се отнася до Google, те там казват и друго : Слагайте атрибут nofollow … т.е. правете сайтове за търсачки :-( Но това е друга тема :-)
oggin, не знаех това (по-скоро преди време нямаше такава опция); мерси!
Тъй като може да е полезно за някого, за да не си играе да търси къде и как :
Експорт на блог ot blogger.com се извършва от адрес : http://draft.blogger.com/home
Settings
Blog Tools
Export
Винаги съм мислил, че ползваш WordPress с някаква минималистична тема. Доста добър наръчник от писателска гледна точка. Всички ‘наръчници’ които съм чел, са с цел ‘как да спечелим жълти стотинки от интернет’. Относно SEO – Content is the king – т.е. Съдържанието е краля, а при теб изобилства, също добър SEO похват е линкването към вътрешни страници т.е. налице са 2 от няколко SEO похвата.
Отдавна се каня да се регистрирам и този пост окончателно ме убеди да го направя. Интересни съвети и полезни, поне за мен. Благодаря!
Creative Commons Признание 2.5 изобщо не е най-свободната рамка. Най-свободната рамка е да заебем авторското право и най-отдолу да не пише нищо.
Само не разбирам, защо ползваш „шаблон“ и „приставка“, а не „адон“ и „темплейт“, след като ползваш „гид“ вместо „пътеводител“ ;) Избери едното и се придържай към него ;) (Аз бих предпочел българицата)
Хубаво е, че хората се учат първо да питат. :-)
Използването на мозъчен капацитет – именно чрез блоговете – продължава, при това – напълно безплатно.
georgi, сори, че ти се намесвам в обръщението към автора, но бих искала да споделя следното: блоговете отлично отразяват манталитета на дадена нация /на нейната маса, по-скоро/, но също така го отразяват и оставяните коментари.
от техническа гледна точка все едно чета описание на блога си. от гледна точка на съдържанието – то страда откакто изобщо се мъча да поддържам блог. та в тази връзка:
нещо по въпроса за клонирането на чужди размисли с цел коментирането им на друг блог?
също така са ми интересни размишления на тема \“стил\“. за стил рядко се говори в мрежата, а аз имам нещастието да съм си изобретила свой собствен.
чудя се също така и каква е вероятността тази тема да бъде \“забелязана\“ и дискутирана на собствения ми сайт преди да се превърне в тема на научна конференция.
Notes:
@#7: Ако долу в блога не пише нищо (няма copyright notice, няма Creative Commons лиценз указан, и тн), това значи: всички права запазени! :-) (така е by default: ако не е посочено друго, всички права принадлежат на автора, и никоя част от текст/снимка и тн, не може да се копира без негово писмено разрешение). Така че май по-добре със CC или поне да пише „This work of mine is public domain“ или нещо подобно…
@#8: За мен „темплейт“ ми звучи по-добре от „шаблон“, просто защото не трябва да си превеждам наум термина;-) В българския, дума „адон“ няма („плъгин“ обаче има), „темплейт“ има (чуждица), „гид“ също има (чуждица, но разпространена отдавна). Винаги е имало (и ще има) опити в някакъв език да не се използват чуждици изобщо, но това не е възможно, защото всички езици са преплетени, и ако откажем чуждиците, ще ни останат 100-200 елементарни думи… То дори думи като „стол“, „хляб“, „оранжев“ и други, са най-вероятно дошли при нас от други езици, пък сега за гид и темплейт да спорим, смешно е:) Нека всеки си пише, както му е удобно. То и „Интернет“ („интернет“) няма в българския, ама го използваме като термин, нали?
@Еленко: Хубав гид, хареса ми! :-)
Колкото до импорт и експорт на цели блогове: Да, възможен е. WordPress в момента може да импортира от доста видове блог платформи. Все пак, обикновено това е съпроводено с някакви неудобства: Например, преди адресът ти е бил myblog.blogger.com, а сега ще е myblog.com и съответно, старите линкове вече няма да работят. Затова именно е по-добре да се започва блог върху собствен домейн, дори и да не е задвижен от WP отначало, после ще се намери начин линковете да се пренасочат…
За цените на домейните: GoDaddy и много други регистратори на домейни обикновено взимант около 9-10 долара на година (крайна цена) за регистрирането на .com/.net/.org/.info, което е много по-изгодно от dom.bg. Плаща се с кредитна карта или VISA Electron, което е лесно и удобно. Иначе dom.bg също съм ги ползвал, контролният им панел е добър, но все пак, има разлика между 10-12 и 18-20 лв, нали? ;-)
За хостинга: У нас може да се намери евтин персонален хостинг от цени 35-40 лв и нагоре. Не е голям разход, наистина, и си струва, защото човек има пълен контрол над блога и съдържанието в него.
Поздрави! :-)
Този гид е повечето неща, които търсех но събрани на едно. Браво!
Само не успях да разбера написания от господин Сергей Петров код. Той задава изгледа на дадена страница или? Смисъл, как да го обясня на приятел за да ми помогне със бъдещият блог?
optimiced, това – „така е by default: ако не е посочено друго, всички права принадлежат на автора“ твое мнение ли е, или законовото положение? Досега не съм писал нищо под мой сайт именно с идеята, че ме боли фура кой какво използва, а се оказва, че съм ползвал най-рестриктивния лиценз?
@gradinko:
„“In all countries where the Berne Convention standards apply, copyright is automatic, and need not be obtained through official registration with any government office. Once an idea has been reduced to tangible form, for example by securing it in a fixed medium (such as a drawing, sheet music, photograph, a videotape, or a computer file), the copyright holder is entitled to enforce his or her exclusive rights.
In 1989, the U.S. enacted the Berne Convention Implementation Act, amending the 1976 Copyright Act to conform to most of the provisions of the Berne Convention. As a result, the use of copyright notices has become optional to claim copyright, because the Berne Convention makes copyright automatic.““
[източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Copyright%5D
„“ The omission of notice does not affect copyright protection, and no corrective steps are required if the work was published on or after March 1, 1989. „“
[източник: http://www.copyright.gov/circs/circ03.html#omission%5D
Като цяло, доколкото аз знам:
Ако едно произведение (текст, музика, снимка, и т.н.) е публикувано под някаква форма (Интернет, на хартия, диск, и тн), и не носи някакъв Copyright Notice, това е равносилно, според приетите в момента правила, на „Всички права запазени“. Тоест, ако имаш твой сайт и не си указал друго (CC лиценз, или пък ‘All Rights Reserved“ или някаква друга забележка, то това е равносилно на All Rights Reserved (защото не е указано друго) :-)
Не е моя измислица…
Ти всъщност не си ползвал точно „лиценз“, по-скоро това, че не си посочил никакъв лиценз или copyright notice, e равносилно на „всички права са запазени“, или поне на теория е така. Някой по-добре „подкован“ в областта на авторските права, CC и други лицензи може да обясни по-добре, предполагам, но това е, което знам в общи линии… :-)
Все пак, не мисля, че този факт ще те направи да спиш неспокойно, де, надявам се;-)
My $0.02,
Мишел
Фак!
Наскоро си регистрирах блог /в blogger/ и все още се ориентирам в чисто софтуерните дебри, за които не съм добре екипирана. Поводът беше, че заедно с приятеля ми отразяваме рали шампионата и остава много материал и лични впечатления, които няма кака да се публикуват в някоя медия. Съветите ти ме окуражиха да продължавам да пиша за нещо, което ми е интересно. Благодаря за хубавите напътствия.
Аз лично съм чул (прочел) за нещо наречено copy me http://www.kopimi.com/kopimi , което ми се струва най-свободната рамка.
Всичко хубаво си написал, ама кажи ми,как да се справя със системните администратори в българското нет пространство, които ме модерират и ми орязват отчитането на посещенията и нормалната комуникация с хората.
И това всичкото защото съм много популярна и хората ме харесват, а на някои хора това не им се нрави, като например на Веско дзвера…