Зе джърманс!

Те ще спасят света, така да знаете.

(Пиша това, слушайки Kammerflimmer Kollektief, една от най-добрите модерни джаз групи на света.)

И така.

Нещо, за което чета (и изпитвам) от години, най-накрая е научно доказано. Наркотизирането на бегачите или runners’ high.

Това е чувството на щастие, след като си тренирал интезивно нещо аеробно – бягане, колоездене, плуване.

След 30-тина години чудене възможно ли е да съществува, немски учени доказват, че да, след интензивна аеробна тренировка ендорфините могат да скочат от кръвта в мозъка и да предизвикват чувство на опянение и щастие, също както при влюбване, оргазъм или употреба на наркотици:

Dr. Boecker and colleagues recruited 10 distance runners and told them they were studying opioid receptors in the brain. But the runners did not realize that the investigators were studying the release of endorphins and the runner’s high. The athletes had a PET scan before and after a two-hour run. They also took a standard psychological test that indicated their mood before and after running.

The data showed that, indeed, endorphins were produced during running and were attaching themselves to areas of the brain associated with emotions, in particular the limbic and prefrontal areas.

The limbic and prefrontal areas, Dr. Boecker said, are activated when people are involved in romantic love affairs or, he said, “when you hear music that gives you a chill of euphoria, like Rachmaninoff’s Piano Concerto No. 3.” The greater the euphoria the runners reported, the more endorphins in their brain.

***

In a follow-up study, Dr. Boecker is investigating if running affects pain perception. “There are studies that showed enhanced pain tolerance in runners,” he said. “You have to give higher pain stimuli before they say, ‘O.K., this hurts.’ ”

Въпреки че бягането се струва изключително скучен спорт на повечето хора (които дори не са успявали да бягат сериозно), то е едно от най-полезните и естествени занимания за човешкото тяло.

И така, да знаете, ще чувствате по-малко болка и повече щастие.

Още един аргумент за любимия ми спорт.

Коментари

  1. Perkele #
    27 март 2008 @ 23:51

    ми тогава, дали да не заменя бирата с тичане? :-P

  2. 28 март 2008 @ 0:18

    Още един аргумент и за моя любим спорт – карането на колело :-)

    След 50-100 километра се чувстваш по същия начин, и колкото повече караш (особено по баири, или на по-далечни разстояния), толкова повече ти се кара! Понякога именно след приятно дълго каране усещаш, че след направените трудни километри, всеки следващ става все по-лек и по-приятен! :)

    Освен това, при карането на колело се уморяваш по-малко (и отиваш по-надалеч и по-бързо) ;-)

  3. srem #
    28 март 2008 @ 6:59

    Камерфлимер колектив биха били наистина яки ако не повтаряха едни и същи мотиви в твърде много песни. Но са много далеч от „една от най-добрите модерни джаз групи на света“.

  4. 28 март 2008 @ 11:15

    Бягането е супер разтоварващо, ако е в красив парк (Englisher Garten в Мюнхен напр.) няма как да е скучно , ако е на стадиона слагаш някаква музика на MP3 плеъра, I Pod-a и т.н. и пак не усещаш как е минал един час, а усещането след това наистина е невероятно (поне за хората, които биологически са предразположени към спорт – имаше една статия мисля, че беше в Newsweek, която твърдеше, че има и научно обяснение защо не всички хора се втурват да бягат, плуват или да спортуват въобще)

  5. natsnock #
    28 март 2008 @ 12:24

    то е едно от най-полезните […] занимания за човешкото тяло… Всеизвестен факт е, че бягането натоварва ужасно много ставите. Плуването би могло да бъде наречено полезно занимание за човешкото тяло.

  6. invertedquestionmark #
    28 март 2008 @ 12:47

    Не бих ограничил чувството само до спортове от рода на бягането, но ако тях ги практикуваш непрофесионално остава само то. За разлика от футбола, примерно, където винаги има резултат срещу друг отбор.

    ПП. Сега като се замисля и един хубав мош пит ме докарва до същото състояние.

  7. 28 март 2008 @ 13:54

    Еленко,

    Подобен биохимичен ефект се наблюдава и при ходенето на планина (вкл. алпинизъм). Изобщо физическите упражнения дрогират. Това по-силно се усеща при по индивидуалните спортове, защото няма отбор да те „разсейва“.

    Мишел е прав за колелото. Потвърждавам.

    Поздрави!

  8. An #
    28 март 2008 @ 14:02

    Аз пък мисля, че бягането е вредно – за ставите и сърцето. Също и катеренето на баири. Виж колоезденето и плуването са наистина полезни спортове, защото натоварването е разпределено равномерно.

    А бягането не е естествено – животните бягат, само когато нападат или ги нападат, а не за здраве.

  9. 28 март 2008 @ 14:25

    Е не съм напълно съгласен, че бягането е вредно.
    Лекото бягане тип джогинг е полезна кардио тренировка.

  10. invertedquestionmark #
    28 март 2008 @ 14:38

    Хъскито ни бяга като ненормално с часове. В кръг. Сам или в компания, няма значение. Убеден съм, че просто му е готино. :)

  11. Perkele #
    28 март 2008 @ 14:58

    а кои са анаеробните спортове?

  12. 28 март 2008 @ 15:08

    Щангите са примерно анаеробен спорт – всякакви кратки свръхнатоварвания, когато мускулите ти горят енергия бързо и безкислородно. Да се затичаш след трамвая също е анаеробно – задъхваш се чак като се качиш, защото тялото ти трябва да компенсира в последствие анаеробното натоварване.

  13. Perkele #
    28 март 2008 @ 16:37

    не разбрах.. когато вдигаш щанги организмът не използва ли кислород?

  14. 28 март 2008 @ 17:06

    Леко нагазва в биохимията, но е добре обяснено:

    http://www.brianmac.co.uk/energy.htm

  15. 28 март 2008 @ 17:07

    Не. Използваш кислород при дълготрайни равномерни натоварвания. Точно в момента на вдигането на щангите можеш и да не дишаш ако искаш – мускулите работят безкислородно и чак после наваксват. При безкислородното дишане обаче мускулите отделят млечна киселина, от която и имаш после ‘мускулна треска’.

  16. Monineta #
    28 март 2008 @ 18:27

    Да тичаш е страхотно. Откакто открих това вълшебно нещо се чувствам наистина пристрастена, въпреки, че съм човек, който никога не е спортувал нищо и съм адски мързелива. Тичам всяка сутрин рано – рано, около 7.30, по не повече от 10-15 минути (засега). Започнах да се чувствам много по-заредена, енергична и адекватна през деня, а приятелките ми с лека завист ме питат какви процедури си правя на лицето :)
    С две ръце препоръчвам, а ако ви е скучно си заредете mp3 плеъра с динамични парчета и няма да имате грижи.

  17. hesapov #
    28 март 2008 @ 18:48

    На времето, когато моя приятел Кубето се отказа от цигарите, започна да се катери по Витоша. Всяка неделя пеш от Драгалевци до Черни връх. „Копеле за пет часа се качвам и горе съм на седмото небе! Едни ендорфини, едни чудеса!“ Така Кубето търча по Витоша цяла пролет и цяло лято. Когато отидохме на къмпинга, забелязах че изпива без проблеми почти бутилка гроздова. „Какво правиш ти бе пич?“. „Нали знаеш копеле, количеството на пороците е константна величина, само преминава от една форма в друга.“. Та въпроса за ендорфините може да се разглежда и от тази гледна точка.
    Наздраве!

  18. ginger #
    28 март 2008 @ 23:05

    Бягането е вредно за ставите и сърцето. Звучи като мантра, която мързел си повтаря за да си дебелее спокойно. Аз лично не се сещам за много-много хора, които бягат маратон под 3:30 и гинат от инфаркт. Обаче за шишковци с пръсната аорта съм чувал.

  19. 29 март 2008 @ 10:07

    Липсва ми спортната злоба.

  20. An #
    2 април 2008 @ 5:52

    ginger, да. Всъщност се опитвах да оправдая вродения си мързел. И това, че споменах колоезденето и плуването, е един вид куртоазия. За по-засукано.

    И се извинявам, че не уточних – хората, които дълго време бягат, вероятно имат най-здравите сърца. Но за сърцата на шишковците, които изневиделица им дошло прозрение за отслабване посредством бягане, не е добра оферта.

    И защо не споменахме нищо за ставите?

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS