Твърди автора на Wikinomics. И е прав. Винаги съм се потрисал, че запомнянето на факти е напълно безсмислено, вместо децата да се учат как да ги обработват и използват:
Tapscott, author of the best-selling book Wikinomics and a champion of the "net generation", suggests a better approach would be to teach children to think creatively so they could learn to interpret and apply the knowledge available online.
„Наизустяването на факти“ по-точно. Това на процедури и алгоритми е друго нещо.
Към коментара на колегата отгоре ще добавя и наизустяването на поезия като обогатяване на речника, както и на чужди песни/стихотворения – доказана методология за по-успешно изучаване на чужди езици ;)
Аз наизустявам ако се налага да възпроизведа пред някого.
Каква друга полза би могло да има от това??!!? Ако под процедури имаш предвид как се оперира банциг, то тогава да – инак ще завършиш на колелца като в манга филмче.
Това не го броя за наизустяване. Стихотворения и прочее – това си Е наизустяване и Е безсмислено.
Всички онези неща, които сме превърнали в рефлекс (Ctrl+S например, от който даже няма и никакъв смисъл, но в памет за доброто старо време, когато токът спираше по-често) броят ли се за наизустяване?
Иначе искам да видя някой да вземе изпит по история/география/етц. за Софийския без наизустяване…
Не съм съгласен, че няма полза от наизустяване. Поне що се касае до училище/университет и изпитите, свързани с тях. Иначе от чисто практическа гледна точка, ползата от наизустяване на факти наистина е минимална
Преди известно време Григор Гачев беше писал много интересни неща по въпроса:
http://www.gatchev.info/blog/?p=669
Мда… Професорът от предишния линк каза с историята си точно това, което и аз исках да кажа.
Само искам да добавя, че статията е много чернобяла и плоска.
Способността за наизустяване е задължителна, ако си актьор и добре дошла, ако обичаш караоке. Помага и ако си обществена личност и се налага да помниш дребни факти за хора, които не са ти особено интересни.
Тъй като тази статия наистина много ме издразни, ще напиша няколко изречения по темата:
Авторът отразява точно лошата страна на това, че имаме достъп до много информация – мозъците ни закърняват. За това се говори в 451 по Фаренхайт. Там и елемента с наизустяването е много застъпен.
За секунди можем да погледнем всичко в гугъл. Почти като наистина да го знаем. Но това е илюзия. Ние всъщност знаем много по-малко oт преди. И Гугъл помага само за някакви злободневни дребни проблемчета, не за решаване на сериозни въпроси (друг е въпроса, че повечето хора водят толкова прост начин на живот, че не им се налага да решават каквото и да е)
Авторът казва нещо от сорта, че \“Не трябвал да се помнят години, защото могат да се погледнат в интернет\“ Но ние можем всичко да видим в интернет, така че по тази логика не трябва знаем и помни нищо.
Авторът обяснява, че най-важното за сега е да \“научим децата да са креативни\“. Много искам да имам възможност да го питам, \“Как ще научиш някой да е креативен?\“ Аз знам за едни начин – вкарваш в мозъка си информация и го оставяш да я обработи. Свързваш няколко идеи с много различна тематика в една.
Но на първо място трябва да имаш какво да свържеш .
Боби, рано сутрин е, но имаш добре структуриран аргумент.
Сега го обърни наопъки, и ще получиш моя.
Така ли се спори, бе брато…
Какъв ти е аргумента?
Сега като хапнах вече може :)
Твоя аргумент, е че заглупяваме заради много шум и леснодостъпната информация, нали? Да, вярно е че интернет тривиализира информацията, но аз мисля, че това, което ти и аз смятаме за тривиално и маловажно, преди 20тина години е било доста по-труднодостъпно.
За сравнение се опитай да поговориш с някой възрастен, или човек, който няма достъп до интернет. Голямото разминаване се получава, защотот днес всеки знае малко за много неща. Нашите родители и прародители знаят може би много, за една две теми, евентуално в полето на работата, образованието и любимото им хоби.
В днешно време се цени не това да можеш да набереш някаква база от информация, а това да можеш да я анализираш и използваш. Което, като се замислиш е премахване на посредника – човек, който знае нещо, заради самото знаене. Както едно време е било работа да знаеш френски. Зависи от професионалното поприще, но според мен, днес всичко е в личния контакт, комуникация очи в очи и това как използваш дадени знания, а не притежанието им.
Казваш, че е трудно да се научим да бъдем креативни.
Ами добре, може би не става дума за научаване а просто хората се раждат „креативни“. Днес, скоростта с която знанията се предават позволява да отркием тези хора много по-бързо от преди. Неминуемо, заради многото хвърчащи битове и байтове, няма да можем да видим посланията на тези хора толкова ясно, колкото в едни по-„тихи“ времена, но това не значи, че те не са там.
Ко мислиш?
Ние не оглупяваме заради многото информация в интернет, а заради малкото информация в главите ни.
„това как използваш дадени знания, а не притежанието им.“
?
Винаги е било така. Просто преди се е искало И знаенето на материята. Като плюс. Кой е този посредник, който се премахва. Пример?
Не е трудно да научиш някой да е креативен. Невъзможно е. Не можеш да научиш и себе си – можеш само да вкараш в главата си много и различна информацията, и да чакаш магията да стане.
Креативността е на подсъзнателно ниво:
Добрите хрумвания не идват в библиотеката докато четеш книги, или както си браузваш в нета. Нютон не е открил закона за гравитацията докато се сверявал формули. Те са били отдавна в главата му. Наизуст до последната буква. Достатъчно добре запечатани за да може решението да го удари като гръм.
Чини ми се че говорим за леко различни неща, поне що се отнася до темата на поста на Еленко.
За мен наизустяване е това, да накараш мозъка си да задържи определено количество информация по дадена тема. Което мен винаги ме е отвращавало. Има малко на брой хора, които го могат много добре. И те впечатляват със „знания“. Това са голяма част от отличниците в нашата учебна система. Има хора, които не могат да задържат информация, без тя да има някаква „връзка“ към друга част от съзнанието им.
Аз например трудно бих запомнил 5 цифрено число, ако не приложа някаква идиотска техника за запомняне.
Но помня диалози от филми и игри, факти за коли, вицове, книги и още три-четири тона безмислени факти. Защото така ми е „кеф“, не защотот съм се накарал.
И мисля, че това е при всеки. Затова е толкова трудн, и затова изглежда се цени. Все още.
„Има хора, които не могат да задържат информация, без тя да има някаква „връзка“ към друга част от съзнанието им.“
Повечето хора са устроени така, включително отличниците, които смяташ за тъпи. Просто когато имаш необходимия умствен багаж, всяка информация, която ти попадне може да се свърже с друга информация в главата ти, и да образува система. база данни ако щеш…
Все едно де, като пораснеш ще разбереш…
Тъй де, да обобщим:
Добър си в запомнянето на неща.
Все още си на фаза на развитие в която казваш на непознати „като пораснеш“
Бил си отличник.
С две думи: Всеки си има някакъв демидж явно :)
Не позна – бях слаб ученик.
Дай сега аз да пробвам:
Завършил си наскоро училище (най-много преди няколко години). Не си имал добър успех, защото не си виждал смисъл да учиш нещата в училище. Не ти е било интересно. Интересни са ти били други неща, в които си се справял добре, и с които си се занимавал сериозно, и с които се занимаваш и до днес. Мислиш се за нещо повече от отличниците поради факта. И може би имаш право, но за всеки случаи нещата не са толкова прости, колкото си ги мислиш.
Познах всичко това, защото на твойта възраст много приличах на теб.
Гледаш в правилната посока, но вървиш в грешната. Винаги в академична среда съм бил точно колкото трябва. С изсвестно усилие можех да бъда отличен, но не съм го правил съзнателно. Общо взето гледам много да не поддържам връзка с хора, които не се мислят за повече от другите, (отличници или не) защото това показва някакъв сериозен психически проблем.
И определено не работя това, което ми беше интересно в училище, но завиждам на хората, които могат да изкарат толкова колкто аз, правейки го.