През последните 2 седмици с една сборна дружина си направихме активна почивчица, която включваше качване на Брайтхорн, Мон Блан, ма’ане на гащи из френската Ривиера и за десерт — маратон в Доломитите.

Докато монтирам филма с работно заглавие Brokeback Alps, ето отбран фото разказ от първата част на екскурзията — алпийската.

Най-първата снимка е от курорта Cervinia, където приключението започна. Това пък е изкуствено езеро над курорта, за което трудно ще разберете, че е такова. Зимата се ползва за сняг за ски-пистите. Върхът в мъглата е страховитият Матерхорн по-известен в Италия като Cervino.

Още едно езеро се готви за зимата. Изглежда странно, но цялата местност е много по-чиста и приятна от това, което се случва със Седемте рилски и Рила.

Ледникът над Cervinia, погледнат от Rifugio Guide del Cervino (3500 м) – заслон на местните планински гидове, чиято професионална асоциация (!) е основана през 1851. Респект.

Самият заслон се топлеше (по наша преценка) изцяло от релейки, клетки и сървъри.

Залези.

Рядка утринна снимка на чист Matterhorn (връхчето от шоколадите Toblerone), който в повечето случаи е омотан с облаци.

Тук някъде се изгубихме за малко.

Този модел обувки на La Sportiva се използва от 80% от алпинистите и гидовете в Италия и Франция. Много са добри, въпреки че ходенето с тях не е хм, грациозно.

Гледка към Brieithorn Est (4160 м) от самия Brieithorn (4180 м). Границата минава по върха; лявата стена е в Швейцария, дясната в Италия.

Поглед към Швейцария от върха.

Поглед към Италия и типичен пример как се суркат ледниците.

Поглед към Breithorn от по-малкия му брат.

И ние минахме от тук.

Подготовка за качване на Mont Blanc в Chamonix (Шамони), Франция. Хора, пътища, ледници над града.

Архитектурата на станцията на лифта.

В Aлпите най-трудно е да свикнеш с мащаба на планините над теб. Големи са.

Поглед от зъбчатата железница в Saint-Gervais-les-Bains.

Козите в алпите са позьори.

Заслонът Tête Rousse (3200 м). Всичко се доставя с хеликоптери.

Алпинист обмисля маршрут, четейки карта с челник. Всичко е толкова еко, че свети само една лампа. Не питайте за тоалетните, ако не сте яли.

Външната тоалетна на Tête Rousse.

Мон Блан, гледан от Dôme du Goûter. Изглежда близо но до горе са 4 часа.

Изглед от върха към Шамони.

Групата се събра на Мон Блан (4810 м).

Постройките са заслона Вало̀ (4200 м), който се ползва само ако закъсаш.

Честно.

Имам що-годе редки снимки на залези от Мон Блан, защото качихме върха следобед заради прогнозата. Класическото качване изисква да се тръгне в 2 сутринта и да си горе на разсъмване.

Край на първа част.

Качил съм избрани тапети в dekstop – персоналният сайт за тапети, за чийто RSS ви препоръчвам да се абонирате.

Тотален респект и благодарности на групата – Росен, Коко, Вичо, Витята, Стойката и Никеца.

Специални благодарности на Деян, Ники и Марина за екипировката; Лили и Кико за гостоприемството; и на Икономедиа, че ми позволиха да си бия камшика изневиделица през септември :)