Няма ме за седмица, а в родния ми град се случват невероятни неща. Сортирам ги по важност:

1. Компютърът ми, най-любимата и най-скъпата вещ, която притежавам (т.е. ще притежавам като платя последната вноска) се развали, след като дълго време се канеше. Днес го оставих на група безрасъдни типове в сервиза. Сега се мъчи, изкормен, с отворен екран сред отблясъците на оксижен и отраженията на пламъци в маски на електроженисти. Дано спасят информацията, защото ще прекарам седмица в настройки, а вие ще продължите да четете невдъхновени, неилюстрирани и мрънкащи постове като този. Очаквайте фото-есето „Как прекрах лятото“, след като си го получа; безценното.

Но! От цялата история станах експерт по миграция на тефтери, ин-и-аут боксове, реглажи и уеб отметки. Мога да ви науча, но ще вземам пари. I can teach you, but I have to charge, казва Къ’лийс.

2. Установих, че яйцата Gucci са се развалили, след като почти 4 месеца бяха важна част от интериора ми. Вчера всичко бе озарено от тяхната миризма. Първото, което направих е да ги хвърля през прозореца върху паркираната отдолу скъпа, черна немска кола. Цвета на черупката пасна на капака. Чу се „пляк“ с повече „к“. Последва звук от аларма.

3. Установих и че никой не ме обича. Надявах се за седмица пощенската ми кутия да се напълни с важни съобщения лично за мен. От 207, ни едно не ме касае.