Хубаво есе относно колко рано дизайнерите могат да се вместят в производствения процес и дали това не е катастрофално. Също така, приятни разсъдждения за интелигентността на хората, които са красиви или които правят красота:

Perhaps design is the field of mindless prettiness. But hasn’t it always been so? After all, most of us entered the profession not because we’ve determined after long thought that it represented a more effective way of influencing the course of world events than, say, law or medicine. Instead, somewhere along the way, we discovered we liked making things look good, and that we were better at it than other people.

Авторът е автор и на книга с есета за дизайн, която изглежда любопитна.

Коментари

  1. 6 септември 2007 @ 13:29

    имам проблем като видя неясна употреба на думата интелигентност. Какво значи интелигентност? Когато някой се справя особено добре в полето си на работа той е интелигентен. В този смисъл добрия монтьор е също толкова интелигентен колкото един успешен финансов статистик.

    При дизайна също. Когато видиш добър дизайн – приятен за окото, съобразен с потребителя, с умисъл в архитектурата и тн. – това е интелигентен дизайн. „Mindless prettiness“ – my ass. Иначе имаше някоя и друга интересна мисъл тоз човек, но ме издразни статията

  2. Radoinc #
    6 септември 2007 @ 15:34

    @Sabina
    Не си сама в мъката си. Има някои определения за интелект, но няма официално прието и достатъчно точно. Един доцент в университета казваше, че ако хората измислят определение за интелект, ще са само на крачка от изобретяването на изкуствен такъв. Та за сега значението се тълкува интуитивно.

  3. A.Kurtev #
    6 септември 2007 @ 16:44

    трябва да пийна аспиринче…

  4. uv #
    6 септември 2007 @ 23:00

    ‘щоо? на мен „the faculty of reasoning and understanding objectively, esp. with regard to abstract or academic matters“ ми се струва приемливо. за съжаление интелигентен ми се струва канализирана извън истинското си значение дума. добрият монтьор може да е компетентен но не задължително твърде интелигентен?

    проблемът на формата и функцията е че ако ги оставиш сами най-често ще се изтребят ; не виждам защо дизайнерите да не *обясняват* решенията си за „простолюдието“. тогава е mindful prettiness със reasoning, каквото се търси от самото начало?

    празно есе. шум. щях да се радвам ако книгата имаше дори едно ревю в амазон..

  5. 7 септември 2007 @ 9:08

    тъй тъй жоро…

    intelligence – capacity for learning, reasoning, understanding, and similar forms of mental activity; aptitude in grasping truths, relationships, facts, meanings, etc.

    и още в речника

    1. The capacity to acquire and apply knowledge.

    Това според теб не включва ли и придобиването на компетентност?

    mindful prettiness бива.

  6. uv #
    7 септември 2007 @ 10:09

    @sabina, включва, но включва и много повече. двете думи (интелект и интелигентност) имат сходен, да не кажа еднакъв произход, но интелектът говори за потенциал, а интелигентността за количество?

    незнам, започваме да философстваме, а те философите още не са излезли с ясно становище…

    на bg.wikipedia.org/wiki/Интелект някой с достатъчно багаж го е описал добре, струва ми се?

  7. dragi mi smehurko #
    7 септември 2007 @ 16:31

    каквото ще да е, интелигентността далеч не прави човека човек, драги ми смехурковци :)

  8. dragi mi smehurko #
    7 септември 2007 @ 16:33

    а…, да! може-би трябваше да добавя, че благодарение на интелигентността на човешката раса земята се разпада :)
    така че мен ме боли за вашите определения за интелигентност и прочие. има много по-важни неща. :)

  9. Radoinc #
    7 септември 2007 @ 19:07

    Има разлика между описание и определение.

  10. Elenka #
    8 септември 2007 @ 10:46

    мммм… може би не ПО-важни, драги ми смехурко, по-скоро има и други също толкова важни неща , мисля си. Пък може и да не съм права. Вероятно имаш предвид просто други видове интелигентност – като емоционалната такава. Защото е пълно с видимо интелигентни хора (дори и, ако дефиницията ни убягва леко), които имат нулево ниво на емоционално порастване. Това си е голяма беля, особено, когато имаш да вършиш работа с подобен човек. Близкият до идеален вариант е нещо като хем умен хем осъзнат. Но което и от двете да липсва все е лошо:)

  11. dragi mi smehurko #
    9 септември 2007 @ 3:33

    игра на думи..

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS