…и да загубиш достойно.
Преди месец участвах в, хм, лит. конкурс на тема най-асоциално поведение, предизвикано от употреба на телефон. Има страхотни истории.
Организаторът е Ян Чипчейс – технологичен евангелист и изследовател за Nokia – който съм споменавал и преди.
След гласуване за победителя чрез коментари, първи се оказа някакъв Стийв. Наградата бяха може би най-добрите непрофесионални слушалки в света.
Конкурсите са хубаво нещо. Още повече ако са на интересна тема и имат привлекателен (и съвпадащ с темата) награден фонд.
Кой е вашият най-шокиращ пример за асоциално поведение с телефон?
жалко. тия конкурси с онлайн гласуване са доста податливи на манипулация. иначе чипчейс върши страхотна работа, още една от причините nokia да е на върха :)
Ще споделя за най-идиотското и безсмислено според мен изречение при общуване по мобилен телефон. Става въпрос за откриващата фраза „Удобно ли е (да говориш)?“
Вярно, че справочниците по етика на мобилното общуване се надпреварват да подчертават дебело колко е възпитано да го употребим преди да кажем каквото и да било друго, но защо за мен е идиотско:
– Ако адресатът е достатъчно организиран човек просто ще си изключи телефона преди моментите, за които прецени, че е неуместно да говори по мобилния си телефон. В останалите моменти явно е удобно и фразата става безпредметна.
– ако не го е направил – при позвъняването просто ще прекъсне контакта, ако моментът е неудобен за него.
– ако все пак отговори на позвъняването и моментът не е удобен, и без да го питат ще каже веднага „ще ти се обадя по-късно“.
– ако търсещият звъни в нетипичен за комуникация час (да кажем късно през нощта) то е логично, че е неудобно и няма защо да лицемери с това „Удобно ли е?“
– ако пък поводът за звънене е достатъчно уважителен, пак няма нужда от „удобно ли е“ по причина, че удобно/неудобно – комуникацията не търпи отлагане
В редките случаи, когато съм решавала да се възползвам от опцията за отговор „не, не е удобно“ винаги съм получавала ответната реплика:
„Ок, тогава само да ти кажа…“
Е, питам аз, каква е практическата функция на това „Удобно ли е?“?
Участието в лит. конкурси си е чиста проба поръчково писане и шансовете за успех се увеличават много при известна предварителна подготовка.
Първо и най-важно – преодоляване на стреса от… ъъъ… обикновено странното заглавие на конкурса. То е нещо като ситуацията с въпроса „Как си?“, на който в първия момент не можеш да измислиш нищо друго освен прозаичното „Добре съм“. Преодоляването на ступора отнема ден-два. Взема се решение за участие и се пристъпва към
Второто най-важно – запознаване с вкусовете на журито.
За икономия на място ще се ограничим в рамките на БГ и за удобство ще приемем еднолично жури, подбрано измежду най-често срещаните журиращи имена. Пристъпва се към съставянето на къстъмайзнат текст спрямо идентифицираните лица с прилежащите им предпочитания.
Вариант: Светлозар Игов
Сюжет: кахърна история, ситуирана в малко прашно градче/може и село. Главни герои: от третата възраст. Стил: поетично-архаичен.
Вариант: Георги Господинов
Сюжет: кахърна история от соца. Главен герой: мъж на възраст 30-40 години, разведен, душевно травмиран. Стил: привидно неутрален, но с дълбоко закодиран песимизъм.
Вариант: Йордан Ефтимов
Сюжет: съвременна градска история, динамична. Главен герой: полът няма значение, възраст 20-40, откровено артистичен тип. Стил: нещо като хайку в проза – алогичният край з-а-д-ъ-л-ж-и-т-е-л-е-н.
Вариант: Червената къща
Сюжет: камерен, затворено пространство. Главен герой: за предпочитане млада градска жена. Стил: излизащ смело от нормата на утвърденото словообразуване т.е. изобилие от думи като „градскост“, „женскост“, „обговореност“ и др.п.
Можете да допълните списъка.
не мисля, че литературен е точното определение за този конкурс…
Вариант: списание Едно
Сюжет: 90те и до днес. Главен герой: индивидуалист, разумен, осведомен, леко арогантен, леко скучен. Стил: неинтелектуален, наблюдателен, на места критичен. Екотеми с предимство.
Вариант: AMICA
Сюжет: баня и карирани пантофи, балкон и лак за нокти, martini. Главен герой: Жена. Тя може и знае, тя е умна, наблюдателна, любопитна, остроумна, чаровна, изобщо попонай … мъжете в историята или ги няма, или играят ролята на второ храстче отляво. Стил: игрив разказ без смисъл и съдържание, единствено важно е да е вкусен. И ако може с поука.
май сте участвали в доста литературни конкурси
Аз се чудя дали да не уаствам в този на „Развитие“ ама като гледам предишния победител http://peterdentchev.wordpress.com/ ми се отщява.
иначе сори за офтопика, предложете варианти за издаване и въобще публичност на литературно произведение (или като цяло автор)
Да кажа нещо и за разказа на Еленко,
Брато, много е дълъг. Ако беше махнал обясненията (примерно за какво ти е да обясняваш какво е седянка – навсякъде по света има стари хора, които се събират и клюкарят. Това не е нещо необичайно, че да заслужава толкова обяснения) щеше да е по яко.
\“предложете варианти за издаване и въобще публичност на литературно произведение (или като цяло автор)\“
Вариант 1: Изисква известно капиталовложение:
1-А: Отиваш в някакво издателство и си плащаш да ти отпечатат някакъв тираж. После си го разпространяваш, съотв. плащаш за консигнация/комисиона. Отделяш си време, за да наобикаляш местата и да проверяваш дали на произведението му е осигурена добра видимост – задължително трябва да я има, защото книгоиздаването в момента е на мода.
1-Б: Изпращаш произведението за публикация срещу заплащане в някой от литературните портали. Един такъв – Литернет.
Вариант 2: Изисква известен късмет.
2-А: Най-добрият ти приятел работи в някаква медия. В серия подгряващи разговори споделяш, че детската ти мечта е да видиш нещо твое публикувано. В следващ разговор питаш дали това не може да стане в медията на твоя приятел. Ако той ти е добър приятел – ще го уреди. Оттук нататък правиш всичко възможно, за да се харесаш на глав. ред. или на съотв. отговорно лице така щото редовно да те търсят.
2-Б: Набелязваш си някакъв кръг, в който желаеш да бъдеш известен. Ходиш редовно на организирани от него прояви: сбирки, лит. четения, представяния всякакви. Първите посещения са проучвателни за идентифициране на организаторите, от които всичко зависи. При следващо посещение се запознаваш лично и се представяш като автор. С известен късмет те харесват от пръв поглед и започват да те канят като участник. Известността ти расте с всяка следваща проява.
Забележка: Може да не те забележат/харесат от първи разговор. Проявяваш настойчивост или опитваш с друг организатор.
Вариант 2 изисква време и търпение.
Вариант 3: Известен в армията като Spray and pray
Изпращаш напосоки твои работи на всички възможни места, за които се сетиш и се молиш/чакаш някъде те да бъдат харесани. Според една оптимистична теория за \“как да направим успешна кариера\“ човек никога не е 100% неудачник, така че все някъде ще успееш.
Забележка: И трите варианта се отнасят само до първата стъпка към известността. Веднъж постигната тя трябва да се поддържа, но това е вече следващ етап.
merci, и тъй като явно познаваш мн добре всички варианти можем ли да ми кажеш кой е най-добър. Аз съм се насочил към самофинансиране май.
не се кефя на литератуерните кръгове – в тях всеки се мисли за писател и критик а и са затворено общество,
не се сещам за медии, които публикуват литература, освен разказчетата в „една седмица в софия“ и „Капитал“, но те са тъпи.
Самофинансирането е най-сигурният вариант работата ти да види бял свят. Само че… струва пари :-) Добре е да се опиташ да си намериш спонсор – най-лесните варианти в случая са да се обърнеш към лично познати ти хора с нелоша (по твоя преценка) финансова позиция (не е задължително да са безумно богати, просто да имат добро отношение към теб). Ако проекто-спонсорът е фирма, можеш да подхвърлиш идеята за реклама на някоя от кориците, примерно. Ако нямаш спонсор – започваш да събираш оферти от издателства. За препоръчване е да се огледаш добре, по възможност не само в твоя град. Не искам да те подвеждам, но мисля че в момента цените се въртят някъде около +/- 3500 за тираж от 500 броя (но не се кълна в точността на цифрите). Може би за оформление на корицата ще трябва да платиш отделно.
Тиражът е готов и се преминава към разпространението. Може да си го правиш и сам, освен ако не искаш да раздаваш само на приятели. Това означава да проучиш къде биха приели книгата ти за продажба и при какви условия. Някои от издателствата предлагат и услугата \“разпространение\“ срещу някаква комисиона. Не е лошо като вариант, защото така се покрива по-голям район и се предполага, че издателството ще намери най-доброто място, където книгата да посрещне целевата си публика. (Докато при личното разпространение ти на пракитка можеш да покриеш само чертите на града, ще се срещаш с разни не винаги любезни типове, ще трябва да се пазариш, да чуваш отговор \“не\“ и т.н.)
Добре е да потърсиш възможности за допълнително популяризиране – в някоя медия да се появи положителна (непременно) рецензия за книгата ти, да бъде включена в списъците на книгопощите и подобни. На пазара има много книги и без предварителна информация шансът случайният читател да предпочете твоята книга пред съседната е 50/50 и то ако е решил да търси нови имена.
И аз не се сещам за медии освен изброените от теб, където публикуват разкази. Освен съботното издание на в-к Сега, но там селекцията не ме кефи. Но не познавам всички медии, а и не знам какво точно пишеш – т.е. каква публика може да привлече написаното от теб. Разбира се, винаги можеш да постнеш твое нещо в някой интернет форум – в такъв случай е добре да се подготвиш психически и за отрицателни коментари, независимо че написаното от теб може да е с много високо качество. Не пропускай и варианта, че можеш да си направиш и блог, ако вече нямаш :-)
да, мерси за съветите. повечето неща са така както си ги мислех…
пропуснал си, че има и големи вериги книжарници, пингвините, хеликон и т.н. и с една сделка с тях можеш да си пуснеш книгата из цяла българия…
а за какво пиша – пиша по-сериозни неща от тези в седмица и лайт. Хумористични всъщност, но не такива, чиято единствена цел е читателя да се смее.
относно издателствата – бих минал през такова само ако е някое от 2-3-те известни.
П.П. мейла ми е tasteless.pointless [at] gmail.com. Ако в някакъв момент научиш нещо ново или решиш, че има нещо, което тряя да знам можеш да ми драснеш.
и ако ми пратиш твоя мейл, ще направя същото (след няколко мессеца най-вероятно ще проуча по-подробно въпроса с издателствата и т.н.).
Добро утро :-)
Благодаря за мейла.