Мило дневниче,

Нямам много време напоследък за теб, нали?

Така, така.

Но пък имам услужливи колеги, които загрижено ми изпращат неща като мислят за мен, т.е. за теб.

Ето това горе е снимка от единствения ресторант в летище София. Той е на самообслужване. За хм, по-лесно, собствениците са разделили различните ястия на различни опашки. За супа и предястие се редиш на една опашка, за десерт – на друга. Това горе е превода на английски на българския термин от столовата, който замества супа/предястие и основно ястие със съответно „първо“ и „второ“. Редът преди всичко.

Вторoто, което ми изпращат колегите, е Veotag. Това е система като ютюб, само че позволява да се маркират (таг-ват) видео файловете с текст и/или картинки. Колегите предложиха да променя моята последна заглавка (която жъне успехи, посвоему) като казвам – тук се бръсна, тук се подстригвам и т.н.

Аз пък няма да правя такива неща и ви предлагам да гледате 2 лекции на Гай Кавазаки във Veotag: Art of the Start и Art of Innovation.

Радвам се, че имам толкова умни колеги. И благодаря.