Сещате ли се за троловете?
Сега пък Пол Греъм има хубаво есе за това как хората в интернет (или писмен) контекст не се съгласяват с разни неща.
Той разграничава няколко степени на несъгласие: от това да напсуваш някой, към висшия пилотаж – да отхвърлиш основната му идея.
Отделете му време, защото е хубаво и дългичко.
Ще наруша тролското си правило и ще коментирам нещо, с което всъщност съм съгласен – чудесно е есето.
Мълчанието е знак за съгласие и за мен в 90% от случаите е достатъчен знак. Вербализирането на съгласието има сплотяваща социална функция, но не носи нова информация – като мъркането на котките.
А истината, както знаем, е в спора:) Затова обичам да споря дори когато не съм убеден в тезата си.
Обичам да споря и за спорта – възбужда приятно, провокира мисленето, носи удоволствие от победата. Лично на мен ми се струва по-важно да мога да надспоря някого, отколкото да го надбягам:)
Да, чудесно е есето, както казва Градинко.
Прочее, Градинко, докато спориш за глупости може би си хабиш времето.
Я едно П.П.
Хрумна ми, че отделих от времето си да прочета есето, защото го е постнал Еленко, на който имам доверие, че няма да ме насочи към глупост. В този смисъл Еленко за мен е авторитет.
Според мен основната причина да се спори в пред DH3 стадий е неистовото желание да отхвърлим авторитет. Защото приемането на авторитети изисква мислене, промяна на нагласи, конкретни действия и т.н.
А простака е прост именно защото клинчи от действие и мислене и все търси да мине леко и тънкана.
Понеже чета бавно, докато свърша с есето, не остана какво да добавя тук.
А както пише и в него – съгласието мотивира по-малко :-)
Че съгласието трудно мотивира е ясно, същото е и с тролстването, така че както обикновено истината е в баланса. Какво правим обаче, когато балансът рано или късно стане скучен?