Дами и господа,

пред вас е автобиографията – мечта.

Направих интервю с Джоичи Ито, който съм ви споменавал и преди. Пак там, публикувах и аудио запис лекцията му в СУ, за всички пропуснали. Изключителна. Съжалявам, че нямах камера да я заснема.

Последствията от визитата на Ито са, че външния ни министър ще си прави блог, както докладва Вени на английски и Йовко – на български. Блогът ще ползва Криейтив Комънс лиценз, също както този сайт.

Навремето лицензирах този сайт под Криейтив Комънс, защото прочетох или по-точно изслушах Free Culture на Лорънс Лесиг, бях силно повлиян, а и сякаш беше мода. Едва напоследък взех да разбирам какво е якото на отвореното съдържание…

А именно – търсейки илюстрации за една книга, която също предстои да бъде пусната под Криейтив Комънс (дай боже да сколасаме следващата седмица) открих колко е хубаво да има търсачка за свободни снимки, която да ти позволява да търсиш сред неща, които можеш да ползваш спокойно.

През следващата седмица пък, блогът на Капитал ще бъде лицензиран под Криейтив Комънс лиценз, който ще позволява да ползвате материали и снимки от него без притеснения. Доколкото знам, това е първата стъпка на конвенционална медия (в света) в тази посока. Ито каза, че като се случи това ще сложи линк към блога, което значи, че нашият сървър ще се стопи от трафика.

Като си говорим за политика и блогове, от известно време, пак в Капитал, стартирахме, хм, услугата Мегафон, което е нещо като мета блог или блог от блогове на политическа тема. Ползва всеизвестният в обществото на отворения код софтуер planet, но за мирни и несофтуерни цели. Получава се нещо хорово и странно, но пък ме кара да натискам бутона за опресняване няколко пъти на ден.

Но стига с авто-промоцията.