Джейсън Котке прави много добро наблюдение за разликите между блоговете, които той разделя на импресионистични (които показват импресиите на автора, без да обясняват много-много) и реалистични (в които публикациите са самообясняващи се).
Първите те държат като зрител в сериал. Трудно е да навлезеш първоначално, но после наградата е по-голяма. Вторите пък са линквани много по-често, защото можеш да чатнеш веднага за какво става въпрос.
Нали знаете – най-добрия начин да познаеш една добра идея е като си кажеш – ебаси, как не се сетих за това по-рано. И аз си казах това, като прочетох неговия текст.
В този ред на мисли, eenk.com май се класира някъде между двата свята.
Аз съм real gangsta :)
Еленко, ти си минималистичен.
Пънкар и полицай се срещат.
Пънкарят: осем
Полицаят: кво осем ?
Пънкарят: Кво кво ?
Да, както чалгата е по средата между фолклора и попа. Сладко нали?
Аз разделям блоговете на такива, които съдържат авторски статии – нещо като журналистически (където се вписва и твоя според мен); после има блогове които са като bookmarks – и собственика им блогва каквото види в нета, без много да преосмисля или преработва информацията.
Моят блог спада към втория тип, защото обичам да споделям с приятелите си интересна информация, като нямам обаче време да творя сама такава. Дори си има много удобни платформи за мързеливо блогване от този вид – http://www.tumblr.com/
Накрая микроблоговете като twitter и jaiku са импресионистични, съгласна съм.
наистина интересно. по тази класификация аз съм путк*.
а, и докато съм там – етимологията има ли нещо общо с put?
блогове та блогове. кликвам линка, излиза некъв блог – там пак линк към друг блог, където видиш ли бил дъ ориджинъл шит. хората които имат какво да кажат са малко. стува си да четеш техните блогове. другите са просто коментар върху коментар върху коментар. аз немам какво да кажа затова пиша само тъпи коментари и колекционирам букмаркс в делишъз. другото ми се струва суета.
middle of the road постинг :-П